Приказка за мъдрото магаре

Притча разказва как един селянин имал старо магаре, което било почти сляпо. В двора на човека зеел стар пресъхнал кладенец, който отдавна трябвало да бъде заровен, но стопанинът все отлагал тази работа. Един ден обаче животното направило грешна стъпка и – хоп!, озовало се кладенеца. И надало страхотен рев.

Ревало, ревало магарето, проглушило ушите на съседите и те се събрали около дупката. Собственикът се почесал по главата и най-после взел решение. „Помагайте“, казал на съседите. „Не можем да извадим старото животно, пък и то вече за нищо не става. Затова най-добре да го зарием в кладенеца.“

Взели хората лопати и започнали да засипват кладенеца с пръст.

Магарето се ужасило и още по-грамовито изревало. След минута-две обаче млъкнало. Мъжете хвърляли земя, а то мълчало. Зачудили се селяните, хвърлили лопатите и погледнали надолу. И какво да видят! След всяка лопата пръст, магарето се изтръсквало от нея, трамбовало я с копита и се изкачвало нагоре. Хората се изумили и засмели. Още по-усърдно взели да хвърлят земя в кладенеца, докато накрая главата на магарето не се показала, а след още малко то успяло да изскочи от вече позатрупаната яма. Щом стъпило на повърхността, надало радостен зов и хукнало на свобода.

Изводът: Всяка беда е шанс, просто трябва да го видите! Бедите идват, за да ни дадат урок. А животът е пълен с уроци – за всекиго различни.