Ах, Татяна Лолова!

Поднесоха ми кошница с рози, в нея имаше плик, а в плика изпринтиран лист на който пишеше…, заразказва актрисата

Вулканът Татяна Лолова избухна тази вечер по „Всяка неделя“. Жената, която не знае кога да спре, защото неусетно минава от една тема в друга и след като навърже няколко подред, се връща на първата и така обединява живота от раз, изигра всяка мисъл като чувство.

Тя каза, че скоро я поканили да изрече пред камера, че не е толкова трудно животът в България да бъде хубав. „Ама то изобщо не е трудно!“, изуми се и се ококори Лолова. „То е невъзможно!“ И голямата актриса отказала да се замесва в подобни реплики и „да лъже хората“.

Лолова изигра дори снощния концерт на Васко Василев и Светла Василева в препълнената зала на НДК. Описа възторга на публиката, разположението на оркестъра от Валенсия, диригентът, китаристът. Майсторски нарисува с няколко цветни епитета образа на Васко Василев. Оттам се втурна към спонсорите, които просто трябва да ги има ако искаме да има изкуство. Покрай това се сети за апартамента, който получила в годините на Тодор Живков. И как горкият човек се втрещил като разбрал, че тя е свидетел по дело № 1 срещу него.

Тази случка ѝ извика спомена как като млада актриса се е лутала по квартирите на София докато един ден един „истински комунист, от чистите и добри комунисти“ ѝ казал, че това не може да продължава повече така и ще отиде където трябва, за да ѝ издейства апартамент. Отишъл-върнал се и започнал така: „Те много те обичат. Те всички ти се възхищават! И винаги ще те обичат, но да не им искаш нищо.“

Върхът на интервюто с голямата, прекрасна Лолова бе, когато тя си припомни една скорошна случка. След представлението ѝ „Дуенде“, публиката започнала да поднася цветя. И изведнъж! – се появила една кошница с бледорозови рози. Обаче в тази кошница цветята били подредени със стил – рехаво, дишали. Не били наблъскани едно в друго. И там, сред тях, стоял един бял плик. (Актрисата взе един лист и го сгъна, за да покаже формата и размерите му.) Върху него нямало надпис. Лолова се навела, взела плика и го отворила. Публиката чакала. Отворила го и … „Вътре нямаше нищо?“, предположи нетърпеливо Кеворкян. „Не, имаше“, отвърна сериозно актрисата и продължи. Вътре имало един бял лист. На него пишело нещо, което било изпринтирано. На белия лист, в обикновения бял плик с изпринтиран текст, пишело: „От Народното събрание„. Публиката гледала и чакала, а Лолова трябвало да каже нещо. И тя се сетила какво: „Най-после Народното събрание се обедини и ми изпрати цветя!“, пояснила на публиката пълния смисъл на кошницата, розите, плика и непредвидената пауза.

„Ама как! Не пишеше ли например Михаил Миков“, не повярва водещият. „Не“, тържествено отговори Лолова. „Пишеше само това: От Народното събрание. Значи, аз обединих всичките 250 души събрани там“, възкликна изумено тя. „Не можеш да ги обединиш тях“, изрази скепсис Кеворкян.

„Вечерта вкъщи пък си помислих, че сигурно стенографката ги е изпратила – кошницата и плика“, не спря дотук Лолова. „Сигурно ме харесва и ми ги изпратила от името на Народното събрание.“ Ровейки се за истината, на актрисата и минали и други версии. Например тази, че депутатите не искат да я видят сред протестиращите и затова ѝ поднасят цветя – бледорозови деликатно подредени рози.

При трудното прощаване с Лолова (защото всички искаха разговорът да продължи – и зрители, и водещ, и актрисата, Кеворкян ѝ каза: „Всички те обичаме! Дано дуендето те следва безспир!“

На което Лолова едва дочака края и избухна: „Нека всички да сме здрави и силни! Моля се на всички богове просто да помогнат на България… Защото не може албанците да са по-усмихнати от нас. Скоро бях в Албания….“ И тук, или след още няколко думи, вълшебството с Татяна Лолова брутално спря. Прекъснаха го новините.