2 декември: Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността
На 2 декември 1915 година големият немски физик – теоретик, философ и писател Алберт Айнщайн публикува своята знаменита Теория на относителността, която променя целия свят. Алберт Айнщайн е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена и често е определян и като бащата на съвременната физика.
През 1905 г., едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. С тях за първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата.
През 1911 г. година той става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 г. заминава за Германия. От 1914 до 1933 г. Айнщайн е директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. През периода от 1912 до 1933 година е и гостуващ професор на Лайденския университет. През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 г. формулира и публикува своя революционен труд – Общата теория на относителността.
Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от „парадокса на близнаците“ в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки – небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.
През 1921 г. Айнщайн година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.
В началото на 1933 г. нацистите взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска страната и се установява в САШ. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
АЗ МОГА. Когато Ссв не е константа, а тя никога не е, е валидна фрактална теория на съшитите пространства и времена с различна скорост на светлината във всяко едно от тях. От тази теория следва, че Етерът /“Физическият вакуум“/ обединява всички известни и неизвестни все още сили в природата, тъй като материята е произлезла и сега произлиза от него, и се връща в него при определени условия.
Теорията на Айнщайн е грешна.
Ако не можете да предложине по-вярна теория от тази на Айнщайн, замълчете. Всичко е относително, теориите също.