Стажантите ще получават заплати колкото и опитните служители

Не по-малко от минималната работна заплата ще получават в бъдеще стажантите, а стажът им, който трябва да бъде между 6 месеца и година, ще им носи осигурителни права. Подобни промени в Кодекса на труда са минали през Националния съвет за тристранно сътрудничество, подкрепени по принцип от почти всички социални партньори, но с уговорката, че текстовете трябва да се прецизират, съобщава „Сега“.

Стажантите ще получават заплати колкото и опитните служители

Само КРИБ не са подкрепили проекта. Работодателската организация има притеснения относно възнаграждението, тъй като в някои сектори и региони минималната заплата се получава от голяма част от работещите и ще се окаже, че служители с опит ще получават колкото хора, които още се обучават. Фирмите ще трябва да плащат и допълнително на наставник, макар че така ще губят от труда му, тъй като той трябва да отделя част от времето си за обучение на стажанта. В законопроекта не са визирани и случаите, в които стажантът се окаже неподлежащ на обучение за дадената дейност, но работодателят няма да може по никакъв начин да го освободи.

Председателят на тристранката – вицепремиерът Зинаида Златанова, обеща, че всички забележки по различните законодателни инициативи ще бъдат взети предвид. Социалният министър Хасан Адемов пък обясни, че регламентирането на договора за стажуване се прави, за да се защитят социалните права на стажантите, а за заплащането обеща помощ от държавата чрез различни мерки по националния план за действие по заетостта и чрез ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Тристранката е обсъдила и още промени в Кодекса на труда, с които се регламентира възможността НАП служебно да заличава сключени трудови договори, за които след проверка от ГИТ е доказано, че те са формални и никога не са действали. Промяната се налага, тъй като в НАП са получени десетки сигнали от хора, които разбират случайно, че се водят на трудов договор. Най-често те го разбират, когато загубят или им откажат социални права – не им отпускат или им спират обезщетение за безработица, регистрация в бюрата по труда или социални помощи. Понякога ги търсят и като длъжници.

От НАП и от ГИТ обясниха, че практиката с кухите договори се използва най-вече, за да се отговори на изискванията за персонал при кандидатстване за обществени поръчки. Вече се появява и при регистрирани от чужденци фирми, за които има изискване да наемат определен брой български работници. Тогава дори се плащат осигуровки. Понякога фиктивното наемане става и по инициатива на служителя, който така запазва осигурителните си права. Фирмата пък обикновено се води налице без доходи, от което не могат да се съберат дължими данъци и осигуровки. С новите разпоредби след проверка на ГИТ и доказателство, че не е имало никаква дейност по договора, НАП ще може служебно да го заличи дори с 10 месеца назад, като така ще се заличи и натрупаният с измама недействителен стаж на лицето. Оказва се, че досега не е имало правно основание за заличаване на тези договори. Работодателите разпознаха в промените нови административни тежести за тях, но от ГИТ обясниха, че става въпрос само за кухи фирми.