ЕК ни санкционира с над 38 млн. лв. заради лош контрол върху ПРСР

Агроминистерството опровергава, че глобата не е наложена още

Публикация в „Капитал дейли“ съобщава, че след финансов одит върху изпълнение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и заради разкрити нарушения, България е санкционирана с 19.538 млн. евро, които се равняват на над 38 млн. лева. Медията разполага с писмо изпратено до МЗХ на 3 септември т.г., в което се съобщава, че въпреки допълнителната информация, предоставена от българска страна през март 2012 г., Главна дирекция „Земеделие“ към ЕК поддържа становището си, че нашата страна не е спазила законови изисквания. Писмото посочва и размера на санкцията.

От Министерството на земеделието и храните разпространиха днес опровержение, в което твърдят, че случаят е стар – от 2011 г. и че все още не е наложена никаква санкция на страната. На практика това е така. Към средата на 2014 г. ще има Помирителна комисия за предложението за наказание, която може да намали размера му.

Нарушенията

Нарушенията са направени при прилагане на мерките 321 и 322, които касаят общините. № 321 е „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“, а № 322 е „Обновяване и развитие на населените места“.

Одитът на Европейската комисия е обхванал изпълнението на проекти в общините Долна Баня, Пирдоп и Септември.

Европейските проверяващи са установили редица пропуски в контролиращата дейност на Разплащателната агенция както преди, така и след приключването на проектите. Трите общини са кандидатствали за изпълнение на обекти, свързани с изграждане на В и К системи и пречиствателни станции. Едното нарушение е за разработването на три различни проекта, които всъщност могат да се обединят в един. Става въпрос за строителството на водоснабдяване, канализация и пречиствателна станция на село Душанци, община Пирдоп. Мярката по ПРСР допуска таван на изплащане по мярката 3 милиона евро. За да може да се изпълни целият проект, който надхвърля максималната помощ, общината го разделя на три отделни проекта, които са внесени и одобрени в един и същи ден.

Община Долна баня пък избира офертата с най-висока цена за изпълнение на обществената поръчка, поради факта, че по тези мерки финансирането е изцяло европейско. Финансовият одит смята, че от страна на Разплащателната агенция не са защитени финансовите интереси на Европейския съюз, тъй като е допуснато при оценяването тежестта на цената, предложена в офертите, да е ниска. Така, при два вече приключили проекта, поръчката е била възложена на фирмите, предложили най-висока цена.

Един от изпълнителите пък е дал гаранционен срок на съоръженията 100 години, което е недопустимо, тъй като по-дългия гаранционен срок означава по-малко разходи за ремонт в бъдещето. „Тези бъдещи разходи за ремонт обикновено са част от разходите за поддръжка или, ако сумата е твърде голяма, те представляват инвестиционни разходи“, се казва в писмото.

Община Долна баня е направила авансово плащане на изпълнителя в размер на над 70%, което е недопустимо, тъй като според правилата това плащане не бива да надхвърля 20 на сто от стойността на обекта. А при определение случаи – максимум 50 на сто.

Според Брюксел разплащателната агенция по програмата не е извършвала подробна проверка на спазването на процедурите за възлагане на обществени поръчки и не е била запозната с жалбите по процедури. Обяснението от българска страна е, че решението по жалби се взема от Комисията за защита на конкуренцията, а разплащателната агенция е длъжна да го изпълни (или това на съда). Проверящите обаче подчертават, че регламентът изисква ефективна проверка от разплащателната агенция по спазване на правилата на обществените поръчки на етап одобрение на проекта. Това изисква изчерпателен анализ на процедурата, който се осъществява от разплащателната агенция преди началото на дейността на проекта.

Опровержение от министерството

Във връзка с тиражирана информация в българска медия, Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ държи да изясни следните факти: цитираното  писмо е само част от продължителна кореспонденция между Управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони /Дирекция „Развитие на селските райони“/ и службите на ЕК. Воденето на такава кореспонденция е практика след всяка една регулярна одитна мисия от структурите на ЕК.

Първият доклад от тази кореспонденция е получен в Дирекция „РСР“ на 9 септември 2011г. и съдържа забележки след проведен одит в периода 04-08.04.2011г. Одитът на ЕК е по мерки 321 и 322 от ПРСР, а докладът съдържа констатации за пропуски по прилагането на цитираните мерки.

 От 2011г. до този момент МЗХ продължава кореспонденцията с ЕК за оспорване на казусите. Писмото, което се цитира не е изненада, тъй като то е в резултат от одита на ЕК направен през 2011г. За резултатите от одитната мисия и последвалата кореспонденция между МЗХ и ЕК са били информирани следните тогавашни ръководители: министър Мирослав Найденов; зам.-министрите Светлана Боянова и Цветан Димитров; изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“- РА /ДФЗ-РА/ Румен Порожанов, министър Томислав Дончев; директорите на отговорните дирекции в МЗХ, МВнР и МС.

С цел изготвяне на позицията на България пред помирителния орган, беше съставена междуведомствена комисия от представители на МЗХ и ДФЗ-РА. Българските експерти подготвиха мотивирано искане за помирение, което беше изпратено на секретариата на помирителния орган.

Към момента екип от експерти разработва защитата, която българската страна ще реализира пред помирителния орган на ЕК. Срещата е насрочена за средата на 2014г.

В заключение до момента по ПРСР няма наложени финансови корекции и всяка подобна спекулация вреди на имиджа на България и е лош сигнал към партньорите ни от ЕК.