10 декември: Съпругата на Андрей Сахаров получава неговата Нобелова награда за мир

На 10 декември 1975 година съпругата на Андрей Сахаров получава неговата Нобелова награда за мир, тъй като на известния дисидент не му е разрешено да напуска тогавашния Съветски съюз.

Андрей Сахаров е съветски ядрен физик, дисидент и общественик. Един от създателите на водородната бомба. Той става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.

Сахаров е роден в Москва и постъпва в Московския държавен университет през 1938, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).

В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап – създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953.

През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.

Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Заедно с Игор Там, той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.

В края на 50-те години Сахаров проявява загриженост към моралните и политически последствия от своята работа. Политически активен през 60-те, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 в Москва на Договора за частична забрана на ядрението опити. През 1965 се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.

През май 1968 той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика.

През 1970 е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 се жени за правозащитничката Елена Бонер.

През 1973 Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз.

Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Той е арестуван на 22 януари 1980 след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород), затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.

Между 1980 и 1986 Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че техния апартамент в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.

Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.

Сахаров умира от инфаркт на 14 декември 1989 г. на 68-годишна възраст.