Къде изчезна истинският вкусен български домат?

Един от най-известните български селекционери – проф. д.с.н. Живко Данаилов – бе вписан в “Златната книга на българските откриватели и изобретатели – 2013”

Хората, родени преди 1989 г. си спомнят за прекрасните български домати и техния неповторим вкус, аромат и вид. Сега най-често на трапезата си слагаме пластмасови домати без никакъв вкус и вид. Повечето са вносни – от Македония, Гърия или Турция, с дебели кори, твърда сърцевина и без почти никакви здравословни качества.
Често си задаваме въпроса къде изчезнаха нашите истински вкусни български слънчеви домати, които поне през лятото можем да опитаме и да им се насладим.

Предположенията са най-различни, пише „Труд”. Вкусът на доматите се е изгубил, защото са тъпкани с нитрати, или са пръскани с пестициди, или пък са ГМО и т.н. Истината обаче е съвсем различна – пазарът и производителите поискаха домати, които да издържат не само седмица, а цял месец, без да се развалят. И науката им даде този продукт, без да използва ГМО технологии.

“Доматите са търговски продукт, който едновременно трябва да отговаря на изискванията на производители, търговци и консуматори”, обяснява един от най-известните български селекционери, проф. д.с.н. Живко Данаилов.
На 8 ноември т.г. той бе вписан в “Златната книга на българските откриватели и изобретатели – 2013” и получи статуетка “Икар” и грамота – израз на обществено признание и оценка към българските учени, чиито открития са допринесли за положителна промяна в науката, икономиката, а и във всекидневието.

Професорът е автор и съавтор на 23 признати и утвърдени сортове и хибриди домати и има три нови заявки в Патентното ведомство. Работи към Института по генетика при БАН (сега Институт по физиология на растенията и генетика).
“За консуматорите най-важни са вкусовите качества и консистенцията на плодовете, за призводителите – високият добив.

А търговците се интересуват преди всичко от издръжливостта на плодовете.
Те изискват от производителите домати, които запазват твърдостта и добрия пазарен вид седмици след откъсването им – време, необходимо за транспортиране, престой по гранични пунктове, складови бази, супермаркети и сергии”, обобщава изискванията проф. Данаилов.

Но как доматите на едни хибридни сортове издържат седмица, а на други – месец? Тайната на успеха се крие в съдържащия се в тях “рин” ген. “Дълготрайността, по-лошата консистенция и съответно вкус на плодовете на такива хибриди се дължат на този ген. Той забавя узряването. Такива хибриди се получават от кръстосването на майчин сорт – обикновен червен домат, и бащин сорт – домати с ген “рин”.

Плодовете на бащиния сорт в пълна зрялост са лимоненожълти, узряват по-бавно от нормалните, много са твърди, безвкусни и не се консумират, но издържат на съхранение до 3-4 месеца, без да омекват или загниват. Плодовете на хибридите наследяват близък до червения цвят на майчиния сорт и твърдостта на бащиния сорт и издържат до месец. Когато разрежем такива плодове, се вижда, че голяма част от вътрешността им не е червена и причината е наличието на целулоза”, добавя проф. Данаилов.

Но успокоява потребителите – жълтите домати, които са бащиният сорт на хибрида и са с “рин” ген, както и получените хибриди с негово участие, не са генномодифицирани. Те са резултат от естествена природна мутация, открита през 1968 г. Първият “рин” хибрид домати е създаден в Израел през 1980 г.

Невероятно, но факт! В историята на човечеството българин пръв претвори домата
“Първият в света хибриден сорт домати (“Заря х Комет”) е създаден в България през 1934 г. в сегашния Институт по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив от българския генетик селекционер акад. Христо Даскалов. За щастие той беше мой учител.

Статията на акад. Даскалов за създадения първи хибриден сорт домати тогава наводни света. Холандия, която сега е една от водещите в създаването на хибридни сортове домати, направи първия си хибрид 12 г. след България”, посочва проф. Данаилов.
Четири години след България хибридни сортове се създават в Япония, следват САЩ – през 1940 г., Холандия – през 1946 г., и т.н.

Макар България да подарява на света хибридните домати, днес чувствително изостава. В институтите на селскостопанската ни академия и БАН се създават хибридни домати предимно за отглеждане на полето или в полиетиленови оранжерии. “Страната ни няма хибрид, който да се отглежда в стоманено-стъклени оранжерии. Причината е, че поддържането и отоплението на тези оранжерии е много скъпо”, отбелязва професорът. А изгледите са още по-песимистични заради хронично недостигащите пари за наука.

Но какво всъщност е хибридът, след като не е ГМО? “При хибрида задължително трябва да имаш майчин и бащин сорт. Всяко цветче на майчиния сорт се посещава от опрашвачки, които с ръка или пинсета отстраняват мъжките полови органи (тичинките) на цветовете. Така в цветчетата остава плодникът със стълбче и близалце. По същото време трябва да си събрал прашец от тичинките на бащиния сорт, да го пресееш и да го поставиш в стъклена тръбичка. С нея посещаваш цветчето на майчиния сорт и топваш близалцето в прашеца. И след време се образува плодчето върху майчиното растение. Плодът е копие на плода на майчиното растение, но вътре семената, които се формират, са хибридни и носят по 50% генетична информация от майката и от бащата”, пояснява проф. Данаилов.

В резултат на селекцията на домати в България са създадени около 130 сорта, от които 50 директни и 80 хибридни. Създаването на един хибриден сорт (от подбора на изходния материал за селекция до внедряване на хибрида в производството) отнема 10-15 години.

Независимо от всичко това българските хибридни сортове се търсят не само от нашите земеделци, но и от производителите от Балканския полуостров. Хит на нашия пазар е новият хибрид “Паулина БГ”, чийто автор е проф. Живко Данаилов. “Това е първият български хибрид червени домати, който съчетава благоприятно висок добив, ранна зрялост и едрина на плодовете. Обикновено ранозрелите сортове са по-дребноплодни. Характеризират се също и с много добри вкусови качества. При разрязване доматът е изцяло червен и месест”, разказва професорът. Земеделците го купуват за ранно производство в полиетиленови оранжерии и на открито. Добивът от декар може да стигне до 10 тона в зависимост от това на колко чепки (съцветия, китки) се отглеждат растенията на хибрида.

Друг утвърден хибриден сорт домати е “Наслада”, също създаден от проф. Данаилов. Този сорт се отглежда за средно ранно полско производство, също е високодобивен, с едри и вкусни плодове.
Търсен безколов хибриден сорт на проф. Данаилов е и “Николина” – с едри и много вкусни домати. Той се отглежда за средно ранно полско производство.
За използване в консервната промишленост пък е подходящ директният безколов сорт “Жаклин”. Той е ранозреещ до средно ранозреещ, с овалнопродълговата форма на плодовете, идеални за консервиране на цели белени и небелени домати. Отличава се също с висок добив.

Сортовете “Николина”, “Паулина БГ” и “Жаклин” са кръстени съответно на майката, снахата и внучката на професора.
През годините за своите сортове проф. Данаилов е получил още редица награди – “почетна значка и грамота за заслуги като изобретател”, “Иноватор на годината 2011” и редица други.