Националните финанси тревожно се влошават
Парите все повече няма да стигат, показват числата
Въпреки че финансовото министерство представя като все по-розови икономическите данни за страната, числата от бюджетната статистика показват притеснителна тенденция, пише днес Ралица Пейчева в Инвестор.
Засега България изпълнява заложените критерии за бюджетен дефицит под 2% от брутния вътрешен продукт, но дупката в държавните финанси расте със стряскащи темпове. В края на октомври 2013 г. бюджетният дефицит е 443 млн. лв., като през октомври 2012 г. той е бил 74.2 млн. лв. Дефицитът, регистриран през този октомври е с над 83 млн. лева повече отколкото предходния месец и над 371 млн. лева повече спрямо година по-рано.
Към октомври 2013 г. в хазната са постъпили с 238,6 млн. лева по-малко от ЕС и с близо 205 млн. лева по-малко от предвиденото в националния бюджет.
В същото време буферът, на който правителството ще разчита при евентуални икономически катаклизми или неизпълнение на приходите, е тревожно нисък. Фискалният резерв към края на октомври 2013 г. е 4.9 млрд. лв., а санитарният минимум, под който не бива да пада е 4.5 млрд.
В края на годината държавата прави най-големите си разходи, които сега дори може да надхвърлят очакванията заради протестите и склонността на властта да ги потушава, развързвайки кесията си. Спрямо септември 2013 г., фискалният резерв е изтънял със 100 млн. лева, като не е ясно какви разходи са били покрити с тези пари.
Събираемостта на данъчните приходи показва сериозни неизпълнения на плановете по пера.
Наскоро финансовият министър Петър Чобанов също допусна, че при приходите за 2013 г. ще има неизпълнение. Според него обаче то ще бъде малко, а правителството ще успее да се вмести в планирания дефицит.
По последни данни на финансовото министерство, към края на октомври са събрани 80,8% от предените в разчетите постъпления от налози. Приходите от преките данъци са 3,1 млрд. лева, или 77,8% от планираното, постъпленията от ДДС, гръбнакът на хазната, са едва 79,8% или 6,1 млрд. лева, акцизите пък са 3,4 млрд. лева, или 82% от заложеното.
Фирмените налози също изостават като до края на октомври са събрани едва 75% от разчетите. Според експерти причината е промяната в режима на облагане на дружествата с по-нисък оборот. От януари 2013 г. компаниите преминаха към внасяне на авансови вноски за корпоративен данък на 3 месеца или към плащане на данъка наведнъж след изтичане на годината.
В същото време, от последните данни за изпълнението на бюджета се вижда, че плащанията за издръжка на държавните служби са се увеличили от 6.675 млрд. през октомври 2012 г. на 7,228 млрд. лева през този октомври. Капиталовите разходи възлизат на 2,8 млрд. лева, което е едва 51,7 % планираното.
Орязването на точно това перо от бюджета е най-лесният начин за удържане на дефицита, но пък подобни действия обричат на застой важни административни реформи и инфраструктурни проекти. Да не говорим, че в Бюджет 2014, въпреки шумно рекламираната оптимизация в администрацията, са заложени с над 100 млн. лева повече за заплати и издръжка, отколкото през тази.
Ефективни реформи в образованието и в здравеопазването, които да оправдаят завишените разходи на администрацията, не са се случили. Работата в държавните ведомства е все така неефективна, а производителността на труда все така отчайващо ниска.
Колкото и да се украсяват данните, парите все повече няма да стигат, предвижда авторът. Доказва го фактът, че бизнесът продължава да се гърчи в несъстоятелност заради неизплатени проекти. Към края на септември общо задълженията на държавата и общините са над 314 млн. лева. От тях 152 млн. лева са задължения на правителството, а останалите 162 млн. лева – на местната власт. Макар и с малко, неизплатените средства за вече извършени дейности по договори, се увеличават.
Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш. Хубавото поне е, че в началото на юли 2013 г. Министерството на финансите предприе спешни мерки за подобряване на ефективността на процеса по възстановяване на ДДС и до октомври на фирмите беше възстановен над 1,11 млрд. лева косвен налог.
Инвестициите все така продължават да заобикалят страна ни. Нещо повече, за периода януари-септември 2013 г. понижението е с 48,47% на годишна база до 785,5 млн. евро спрямо 1,524 млрд. евро за същия период на миналата година, показват данните на Българска народна банка (БНБ) за платежния баланс на страната.
През 2013 г. се повишават и индексите на скритата икономика при бизнеса и на недекларираната икономическа активност на населението, съобщи Руслан Стефанов, директор „Икономическа програма“ в Центъра за изследване на демокрацията. Загубите за хазната за година са над 245,6 млн. лева, показват изчисленията.
Експертите предупреждават, че тенденцията се засилва и съчетано с увеличението на безработицата, която през тази година достигна 12.9%, като се запазва и дори увеличава делът на трайно безработните и на младежката безработица, може да бъде пагубно за състоянието на икономиката и оттам на бюджета.
По-притеснителното е, че в тези смутни времена властимащите смело развръзват кесиите, без да се замислят особено за последиците и в стремежа си да запазят министерските си кресла, взимат решения, които сериозно застрашават фискалната дисциплина, е тревожният извод на статията.