15 декември: Ден на чая, растял е и в Странджа

Той е втората най-консумирана напитка след водата

От 2005 г. светът отбелязва 15 декември като Международен ден на чая. У нас тази напитка не е толкова популярна като кафето, но във Великобритания, Русия, а също така и в Източна и Югоизточна Азия тя е традиционна и предпочитана. В световен мащаб, чаят се подрежда на второ място след консумацията на вода. Чаят обаче не се пие само като физическа потребност. Дзен будистите са измислили чаената церемония като начин за релаксиране, като духовна практика. Чайната церемония е изкуството да се наслаждаваш и затова тя не търпи суета. 

Любопитна подробност е, че и в България са правени опити да се отглежда чаеният храст Camellia sinensis. Това твърди Кирил Донов, който отглежда тропични и субтропични растения между Пловдив и Асеновград. Той казва, че му е попаднала книжка от 1956 г., „Относно възможностите за отглеждане на някои южни и субтропични култури в България“. От нея научил за провежданите опити с цитруси, маслини, евкалипти, финикова палма и други. В книгата пишело и за чая, и експериментите да се отглежда в Странджа. Според Донов ниската планина е избрана неслучайно, тъй като там влажността била достатъчна, за да вирее растението. Експериментаторите постигнали успех донякъде, но така и не се стигнало до засаждането на плантации. В момента вероятно има в Странджа любителски насаждения, но големи стопанства – не. Донов дава съвет: „Ако в градината ви рододендроните не могат да живеят дългосрочно или изглеждат жалки, не очаквайте нищо повече от чаеното растение. То изисква същите климатични и почвени условия.“

Чаеният храст е толкова стар, че откриването му от човека е свързано с легенди, някои от които страховити. Една от приказните истории казва, че когато китайският императора Шен Нун (2737 г. пр. н. е.) се разхождал из природата, поспрял, за да направи билкова отвара. Императорът бил естественик и изучавал свойствата на растенията, затова прислугата носела такъми за кипване на вода. Та, когато той се канил да приготви билкова отвара от някакви растения, в кипящата вода изведнъж, понесени от вятъра, паднали няколко чаени листенца. Императорът отпил и останал възхитен.

Друга легенда е свързана с известния и днес в Индия древен духовен учител монах Бодхидхарма. Докато медитирал, той заспал. А когато се събудил бил толкова ядосан на себе си, че откъснал клепачите си, за да бъде оттям нататък винаги буден. От тях поникнало чаеното растение.

В чаените плантации го отглеждат като култивиран вид, който достига височина около метър. В природата обаче растението може да достигне 16 метра височина и да стане мощно дърво. Не бива обаче да се бъркат чаеното дърво с растението чай, тъй като те са съвсем различни видове.

Растението се развива в тропиците и субтропика. Отглеждат го на над 1500 м надморска височина, като едно от важните условия годишните валежи да достигат над 1300 мм, а почвите да са кисели.

Работниците берат само връхните 1-2 листа и пъпките, защото се смята, че те са най-богати на полезни вещества.

В резултат на многовековна селекция съществуват над 350 вида чайни храсти, а от един и същ чаен храст могат да бъдат получени няколко сорта чай. Технологията при обработката на набраните листа и пъпки е специална и различна за различните сортове.