17 декември: Екзекутиран е Трайчо Костов

На 17 декември 1949 година е изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов, необосновано осъден за антипартийна и антидържавна дейност.

Трайчо Костов Джунев е виден български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Сред водещите фигури в БКП и вицепремиер в няколко поредни правителства (1946-1949), той е осъден на смърт при чистка в партията след показен политически процес през 1949 г.

Трайчо Костов е народен представител в XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).
Трайчо Костов е роден в София през 1897 г. Завършва гимназия и след 1916 г. участва в Първата световна война като взводен командир.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1920 г. участва в дейността на БКП, като през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 год. затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“.

През 1929 г. Трайчо Костов е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до края на живота си. Завръща се в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936, а през 1938 — окончателно.

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор като ръководител на БКП. Според Станислав Балан (съученик на Трайчо Костов и секретар на цар Борис III той не получил смъртна присъда заради застъпничеството на монарха.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров Трайчо Костов е основната политическа фигура на БКП като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд.

В началото на 1945 г. той пише до Георги Димитров:
„Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.“

Костов носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП-к, което обсъжда присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948-1949 г. Трайчо Костов влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!) С това съдбата му е предрешена.

През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с.г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски.

Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито, Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. 2 дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.