2013 г.: Мините в земеделието гърмяха една подир друга (обзор)

Един „министър, а не виц“ и двама ректори въртяха тежкото кормило сред бунтове, които гасяха с пари

Изпращаме една истински гръмотевична година, която в замяна на това се оказа изключително плодородна. Фермерите нямаше как да осребрят реколтата така, че приходите да им са достатъчни, плановете сигурни, стопанството подредено. Несигурност – май това е точната характеристика на 2013 г. И бунтове – един след друг. Гърмяха като заровени от години мини, които изведнъж се задействаха.

Годината започна с остър конфликт

между Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Симеон Дянков.

Финансовият министър не спази договореното – преките субсидии да се изплатят до края на януари, а с лека ръка отложи европейските средства за март. И това му костваше оставката на 18 февруари. Вече първите вълни на българското земетресение огъваха площадите заради високите сметки за еленергия, а премиерът Бойко Борисов не искаше да си представи какво ще се случи, ако и комбайните тръгнат на протест, какъвто беше планиран и организиран да се случи след броени дни. „Дянков мразеше зърнопроизводителите“, каза тогава пред АгроПловдив председателят на НАЗ Ангел Вукодинов. Е, няма бъдеще за министър, който може да си позволи подобно чувство.

Земеделският министър Мирослав Найденов оцеля още само два дни, защото на 20 февруари правителството подаде оставка, а на следващия ден Народното събрание я гласува. Отвън имаше кокошки, овце и прасета, с които някои от фермерските организации решиха да подкрепят кабинета Борисов.

Добър или лош министър бе Мирослав Найденов? За него Юлияна Плевнелиева бе казала: „Това не е виц, а министър!“ Наскоро Цветелина Бориславова заяви, че в годините на прехода земеделското министерство винаги е било под тайното и явното управление на ДПС, дори и по времето на правителството на ГЕРБ. Найденов бе щедър с медиите и особено с пиарите – за 3 г. и половина бе раздал 31 милиона за реклама на Програмата за развитие на селските райони. Луди пари отидоха за създаване на Фейсбук и Туитър профили на министерството – 100 000 лева.

Като плюс в неговото управление се сочи добрият ред в разпределението на европейските средства. Огромният минус, който надделява над всички положителни неща е, че Найденов не направи политики, които да развият балансирано националното земеделие. Той беше добър разпоредител на пари, но лош и всъщност никакъв стратег и реформатор.

Служебният министър

проф. Иван Станков направи искрено усилие да анализира селското стопанство

и да разбере генезиса на бедите му – защо 80 до 90% от плодовете и зеленчуци са от внос, защо производителите на сирене и кашкавал внасят мляко от Унгария и Полша, защо месопреработвателите купуват замразено некачествено месо отвън, защо българите консумират некачествен китайски мед, а изнасят качествения за Китай. Ректорът на Тракийския университет застана пред кълбо от въпроси, което нямаше как да разплете за три месеца мандат. Затова възложи създаването на Национална стратегия за земеделието, за да остави поне теоретично наследство след себе си. Проф. Станков въведе понятието „слаби производства“ и докато беше министър не спря да повтаря, че трябва да се защитят животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, пчеларството, розопроизводството и биологичното земеделие.

Приемникът му – отново ректор, проф. Димитър Греков, свари неподготвени медиите, които очакваха за министър да бъде избрана Светла Бъчварова (БСП), Камен Костадинов (ДПС), Явор Гечев (БСП) или проф. Станков.

Мандатът на министър Греков започна с бунтове

на производители на домати, на дини, на тютюни. После започнаха протести на пчелари и на животновъди. Министерството бе заето с гасене на пожари през цялото лято и есента. А този тип пожари се гаси само с пари. През октомври и зърнопроизводителите бяха на път да изкарат тракторите заради неспазена договорка за новия на прилагане на Закона за ДДС. Парламентарната комисия за бюджет и финанси, ръководена от Йордан Цонев обаче светкавично се коригира. Въобще, властта до момента демонстрира само един начин на оцеляване – като хвърля пари срещу всеки недоволен. И така, в момента достигна до 3 милиарда лева вътрешни и външни дългове.

Няколко фрапантни гафа белязаха новите земеделски шефове

в министерството.

През октомври животновъдите се изведнъж разбраха, че министерството няма намерение да спази договореното на Консултативния съвет през лятото изплащане на националните субсидии. Браншът чакаше 70% от сумата, а получи под 50. Министър Греков обяви пред медиите, че никога не е обещавал парите, които очакваха животновъдите, а това ги разгневи до краен предел. Истината е, че министерството и лично министърът бе обещал на бранша да получи същата сума и в същия срок, в който е била изплатена през 2012 г. Още по-голяма грешка беше, че вместо да разговаря с животновъдите, министърът остави МВР да „преговаря“ с тях с многобройна жандармерия. Беше жалко. Малко по-късно министърът изсипа рогът на изобилието пред животновъдите за 2014 г. и те си глътнаха езика. Но обещанията са едно, изпълнението – друго. Да припомним, че през следващата година бюджетът на министерството ще бъде съкратен драстично.

Гаф беше и разиграването на младите фермери. Мярката за тях бе отворена първо – късно и второ – орязана наполовина. Кой знай защо, младите фермери вярваха, че ако кандидатстват първи ще имат по-голям шанс да бъдат одобрени. Така, поне в Пловдив, те изкараха една студена будна нощ пред фонд „Земеделие“.

Трети гаф бе отпускането на национални средства за зимните пръскания в овощните градини. Програмата бе оповестена след като сроковете за пръскане бяха изтекли или изтичаха. Освен това овощарите бяха пришпорени да съберат за 4 дни няколко документа.

Догодина земеделието ще получи около 2.1 милиарда лева от ЕС, се вижда от проектобюджета на България. От директните плащания министерството ще може да преразпределя над 13 процента. Според първоначалните планове 85 милиона лева ще бъдат пренасочени към животновъди, овощари и зеленчукопроизводители, а останалите – към допустимите за подпомагане площи, съобщават на едро от аграрното министерство.

Още отсега може да се прогнозира, че отново ще има недоволни, най-малкото, защото парите винаги са обект на раздори и винаги не стигат. Не е ясно дали и как земеделското министерство ще се застрахова срещу бъдещи бунтове. Най-добрата тактика винаги е била яснотата и прозрачността, но след съгласуване с отделните сектори. Въпреки че годината изтича, министерството само подхвърля трохи от информация вместо да изложи на показ плановете си и да ги подложи на критиката на земеделците. Това е правилното и откритото поведение, което изключва намеса на лобистки интереси, разговори зад двойни врати, пренаписване на бюджетите по сектори. Но досега поне нито едно земеделско министерство не е приложило този елегантен и демократичен стил на поведение. Досега аграрните министерства първо са се съобразявали с браншовете, които са най-многобройни и които могат да вземат главата на министъра и на правителството. И по тази мерна единица са разпределяли средствата.

Насочването на парите всъщност ще предопредели политиката на аграрното ведомство. Засега министър Греков обещава действия за защита на българските производители. Насърчава ги да се обединяват, макар че това е по-скоро невъзможно, поне засега. Големият въпрос дали ще намали субсидиите за големите зърнопроизводители, все още е под голям въпрос. Ако министерството реши да приложи социална политика на сирохомилство, може да блокира двигателя на българското земеделие. Защото ако някой бранш наистина е достигнал европейските фермерски стандарти, това са именно зърнопроизводителите. Преди месец зам.-министър Явор Гечев заяви, че въпросът трябва да се обсъди в политическите партии и в правителството, и да се възбуди национална дискусия по него.    

Но нека дочакаме 2014 г. и да видим първо – какво е решила природата, второ – какво са замислили фермерите, трето – как ще действа министерството и четвърто и пето – какви изненади предстоят. Защото изненади винаги има – човек предполага, но Бог разполага.