Социолози: Ако изборите са сега, за БСП ще гласуват 22,8%, а за ГЕРБ – 18%

Ако парламентарните избори се проведат сега, за БСП ще гласуват 22,8%, за ГЕРБ – 18%, за ДПС – 6,1%, а за Реформаторския блок – 4,8%. 2,1% биха дали своя вот за „България без цензура“, а за „Атака“ – 1,8%. Това показват резултатите от редовното изследване на „Галъп интернешънъл“. То е проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., обхващащо 1012 пълнолетни българи.

Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии. Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с „Атака“ и НФСБ. Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването обаче беше проведено преди последните скандали.

Подкрепата за протестите и искането за оставка не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, посочват от „Галъп“, цитирани от БГНЕС.

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста – мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла.

Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. Това се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.

Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на „Галъп интернешънъл“ сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев. Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап – с изключение на тройната коалиция.

Парламентът пък вече 20 години на практика стои на същите нива на популярност – хронично зависими и от картината на партийните предпочитания. Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.

Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.

В миналия месец установихме, че хуманното измерение на въпроса за бежанците се сблъсква със социалната несигурност и страховете от неизвестностите. Само нарочно изследване по темата, обаче, би могло да достигне до обобщения в това отношение. И през този месец респондентите бяха поставени пред избор между крайни твърдения. Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.

Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста – протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения.