Не е лесно да си Жан Виденов

На 21 декември преди 17 години, премиерът подаде оставка, след като страната бе във фактически фалит

Преди 17 години на 21 декември премиерът Жан Виденов подава оставката си на 42-я конгрес на БСП. По това време той е може би най-мразеният човек в страната. На същия конгрес Виденов се оттегля и като председател на партията.

Наричат го проваленият премиер, а също и човекът, който провали страната.

В този момент – зимата на 96-а година, фактите са именно такива.

Хиперинфлацията беше като вълк, който изяждаше с невъзможна скорост както заплатите, така и спестяванията на хората. Доларът се вдигаше не с дни, а с часове, а в някои дни се коригираше и два пъти на час. Ставаше така, че сутрин хората се събуждаха със знанието, че имат пари да напазаруват хляб и сирене, а до вечерта, без да са харчили, хартийките в портфейла стигаха само за хляб.

Впоследствие, при коригирането на лева, възрастните хора разбраха, че са понесли по-големи опустошения, отколкото са си представяли. Многогодишните им спестявания – за внуци, за автомобили, за черни дни, се бяха превърнали в жълти стотинки. През 1996/1997 г. хиперинфлацията бе като нагъл крадец, който остави на българите само имотите им, като обра всичкия кеш. Според тогавашните настроения този крадец имаше едно име – Жан Виденов.

И в същото време, Виденов –

мразен и охулван, съвсем не приличаше на негодник.

Напротив. Ако почтеността и принципността имаха лице, то щеше да е неговото. Сух, лаконичен, слаб, студен, роботизиран – всякак можеше да се опише Виденов. Но не и като престъпник, хитрец, алчен, подкупен, слабохарактерен. Впрочем, не рядко го наричаха Будала.

Днес, 17 години по-късно, Виденов е забравен. И това е по негово лично желание. Виденов е незабележим преподавател в икономически колеж в Пловдив, учтив съсед в панелния блок, в който е живял и като премиер, и като експремиер. Шофира автомобил втора употреба. Ако трябва да се посочи към кого е неотзивчив, то това са журналистите. Жан Виденов продължава да иска да е забравен, името му да натрупа още прах, така че да стане невидимо. Въпреки че има редки изключения. Като например интервюто, което даде по „Всяка неделя“ миналата година. Или няколкото измъкнати думи през февруари тази година пред „24 часа“.

От оскъдните му появи пред прожектора, от икономическите анализи на прехода, днес сме наясно, че

Виденов е бил заложник

на решения, взети от Андрей Луканов. Още през 1990 г., когато върху външния дълг на България е наложен мораториум, е ясно, че сметката трябва да се плати все някога и то с огромни лихви. Падна се това да стори правителството на Виденов. Пак през  1990 г. на БНБ бе разрешено да одобри откриването на български банки, които до фаталната зима на 1996 г. станаха 100. Луканов бе заложил и плаващия курс на лева.

Виденов не успя да спре приложените модели на ограбване на населението, а по неговите думи, те са били задвижени още през пролетта на 1990 г. Днешното му битие показва, че бившият премиер не се е възползвал от тях.

Принципен от глава до пети,

Жан Виденов напусна партията през 2000 г., когато разбра, че нейните и неговите идеали, се движат в различни посоки. За него издигането на Георги Първанов („от партията на олигарсите – ДПС“ – цитат) е било огромна грешка. За Сергей Станишев смята, че олицетворява дебелоочието и демагогията. „Позитано“ измени на идеите си, казва лаконично Виденов. Примерите за това са много, но експремиерът посочва като особено фрапантен въвеждането на плоския данък от правителството на Сергей Станишев.

До момента Жан Виденов не е направил коментар за лятото и есента на 2013 г. – за правителство на Орешарски, участието на ДПС в него и зависимостта от Атака. Не е изразил публично мнение и за смисъла на протестите, целите им и евентуалното бъдеще на политическата система в страната.

Виденов предпочита да е преподавател, а не коментатор. Той просто бяга да прави оценки, не защото няма свой прочит, а защото е решил да не навлиза дори и в периферията на политиката.

Самоизолира ли се или го изолираха?

Май е второто.

Впрочем, вече няколко български премиери имат подобно поведение. Филип Димитров потъна в неизвестност. Жан Виденов е в Пловдив, но това, че всеки може да го открие изобщо не означава, че би го накарал да говори. Иван Костов също се върна към преподавателската дейност. Преди това, когато СДС загуби изборите през 2001 г., той мълча поне една година, макар че все пак остана в Народното събрание и не един, а още няколко мандата.

Дори и в БСП не говорят вече за Виденов.

Темата „правителството на Виденов“ като че ли е опасна за бъдещето.

Все едно някой се страхува да не започне ново взиране и ровене в безобразния грабеж, който бе извършен тогава. Бившият премиер също мълчи. Не е лесно да си Виденов.