Най-големият производител на дини у нас и в Европа живее в добричкото село Пчелино

32-годишният Евгени Янков от добричкото село Пчелино е най-големият производител на дини не само у нас, а и в Европа. Мъжът, който е от ромски произход, притежава 1400 дка бостани. Покрай него за същия бизнес се е запалил и  съпругът на сестра му, който обработва още 700 дка. Така Евгени реално отглежда дини върху 2100 декара. За сравнение в Европа за голям бостанджия се смята фермер със 130-140 дка. У нас и други се опитват да гледат повече дини, но никой не надхвърля 200-300 дка, пише „24 часа“.

Всъщност почти всяка българска диня, продавана през лятото в големите вериги, е на младия добрички производител. „Около 95% от стоката в супермаркетите се купува от дистрибутори направо от полето при мен“, обяснява Евгени Янков. Годишната му продукция е 5-6 хиляди тона. През лятото всеки ден той продавал по 250-300 тона дини.

„Аз от работа не се плаша, всеки ден съм на полето, карам по 2 смени, през нощта на фарове съм сял, участвам и в товаренето на камионите“, обяснява той. Не се правел на чорбаджия, работи наравно с наетите 40-50 човека, на които плаща пълни заплати от май до август.

При дините всичко е ръчен труд, в едно поле има милиони коренчета, около които на ръка се слага пръст без бучки, загърлят се, разреждат се и т.н., разпалено разказва Евгени. Отглеждането на динята било като отглеждането на малко бебенце – всичко тръгва от 1 семка, която после изисква всекидневни грижи, растението дори боледува и трябва да се лекува.

Евгени Янков прави опити и да изнася дините. Тази година пробвал с 300-400 тона за Литва и Естония. Там харесали качеството им. И сега надеждите за следващата реколта са отново да успее да стъпи на прибалтийския пазар с по-големи количества. От него директно от полето пазаруват и румънци. При съседите качеството на българската диня вече е познато.

Основният сорт, който ползва, е „Кримсон суит“. Отглежда и малко пъпеши. „Не ми идва да гледам жито като колегите в Добруджа, на мен динята ми е в кръвта“, обяснява Янков. Според него добруджанската диня е най-хубавата поне в Европа. Преди 3-4 г. направил износ и в Чехия и също получил само хубави отзиви.

Евгени Янков не получава почти никакви субсидии от държавата. Взема само 25-26 лв./дка преки плащания от ЕС, които се полагат независимо дали се гледа зърно, или дини. Допълнителни субсидии за бостанджиите няма.

„Това не е правилно, защото при динята поне 50-60% от всичко се прави с ръчен труд. Копае се на ръка 3 пъти минимум. Разрежда се на ръка, бере се на ръка, товари се на ръка“, аргументира се бостанджията.

Прави декарите на етапи – от края на април до края на май засажда на всеки 10 дни. Така не се налага продукцията да се продава наведнъж.

„Зимата почиваме, но лятото е яко бачкане – няма събота, неделя. Живея на 20 км от морето, но в сезона не стигам до него повече от веднъж“, разказа Евгени Янков. И уточнява, че при изкупна цена на динята от 13 до 15 ст./кг е доволен.

А всичко до 80-90 ст./кг, колкото плащат хората в градовете, било за прекупвачите.Те винаги печелили много повече от производителите.

Евгени плаща по 90 лв./дка рента, най-високата в България. 70-80% от нивите, които обработва мъжът, са наети. Той плаща на собствениците едни от най-високите ренти в България – 85-90 лв. на декар, с които смазва конкуренцията на маститите зърнопроизводители от Добруджа.

Дори с някои си разменят парцели заради сеитбооборота – бостаните са идеални за жито на следващата година, както и обратното. Младият бизнесмен умишлено е разпръснал нивите на 12 парцела в различни землища в радиус от 50-60 км, като най-големият е 275 дка. Така намалява риска от неблагоприятни климатични условия. Негови ниви има около добричките села Плачи дол, Пчелино, Къпиново.

„Ако всичко ти е на едно място и падне градушка или там няма достатъчно влага през годината, какво правиш? Загиваш“, обяснява Янков. Затова и казва, че ако му дадат 2000 дка на едно място, няма да ги вземе.

Евгени Янков е трето поколение производител на дини. С този бизнес се е захванал още дядо му през 50-те години на миналия век, като обработвал 15-20 дка. После баща му Емил продължил семейната традиция, за да я наследи и Евгени. Сериозно с отглеждането на дини Янков се захваща през 2004 г. По това време завършилият спортно училище в Добрич бивш футболист на младежите на „Добруджа“ вече е започнал първия си бизнес, регистрирал е строителна фирма.

„Тогава имаше бум на строителството по морето и изкарвах добри парички“, спомня си Янков. Започва да ги инвестира, като наема все повече земя за отглеждането на дините, купува и нова селскостопанска техника. Сега има 3 модерни трактора – два от австрийските „Щаер“ и един „Ню Холанд“.

Инвестирам всеки лев в бизнеса, защото трябва да се развивам, ако не го правя, загивам, смята Янков. Всяка година увеличава добивите с 500 тона. И не крие, че по този въпрос имат семейни спорове с жена си.

„Тя иска да се местим да живеем в Добрич, затова сега събирам пари за апартамент в града. Обещах да спра с увеличаването на площите с дини до 2000 дка“, казва Евгени Янков. Жена му обаче вече не вярвала, че ще го направи. Казала: „Този филм съм го гледала, обеща да спреш и на 1000 дка“.
Янков има две деца – син и дъщеря, които всеки ден кара до града на училище и детска градина.