Провинциални разсъждения през Поганните дни

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Сред изобилните на ядене и пиене, и оскъдни на други събития дни между Коледа и Нова година се  роди новина. Ликуй, народе! Паметникът на Димитър Благоев в едноименния  Благоевград беше префасониран като Дядо Мраз. За сведение на сегашните подрастващи това е „Добрият старец” от нашето детство.

На него пеехме песнички и декламирахме стихотворения и от него чакахме подаръците си и то не на Коледа, а на Нова година. Защо ентусиастите са преобразили Дядо Благоев точно на Дядо Мраз, не мога да кажа, но в интерес на истината добре го бяха докарали. А че са разчитали на нашата новинарска всеядност, за да имат смисъл усилията им, съм повече от сигурен. Ако не бяхме препълнили с това „събитие” вестниците, телевизионните и радиоефири и социалната мрежа, щяха да го забележат благоевградските бездомници и няколкото по-наблюдателни махмурлии.

Извинявам се, че ще цитирам по памет, като използвам най-известните имена от криминалните романи.

Нали си спомняте как Шерлок Холмс препоръча на Уотсън да пробута измислена версия

на точещите лиги журналисти, за да може реакцията на публикациите им да послужи  за  прецизиране на най-правдоподобната версия.

Винаги са ни използвали като безплатни подизпълнители  – и криминалисти, и политици, та дори и дребните мошеници. А ние винаги  лекуваме поруганата си чест зад универсалния щит, наричан свобода на словото. Бог да ни е на помощ и през новата година.

Защото британското списане „Икономист” през тези дни, наричани от народа ни Мръсни, прогнозира висок риск от протести  у нас през  2014 година, но за това след малко.

Ако изобщо е прилично да се търсят грехове на отдавнашни покойници, най-големият на Дядо Благоев, е че се е нарекъл македонски славянин.

То и това отдавна щеше да бъде забравено от неисториците, ако не бяха го използвали патологичните фантазьори и  комплексари от т.нар. политически елит в Скопие. Но и в техните  съвсем пластмасови  псевдоисторически конструкции нашият Дядо е далеч дори от подножието на Александър Македонски.

Какъвто и да е бил Димитър Благоев, нищо не му пречи на града,

наричан в миналото Горна Джумая, да носи с гордост неговото име.

Повече от очевидно е, че названието Благоевград се е родило по подобие на Ленинград – Сталинград и прочие съветски примери в предишното ни политическо битие. По-късно градовете в Русия се върнаха на старите си имена или бяха подходящо преименувани. Ленинград си се върна на паметното название Санкт Петербург. Не може да не си спомняте поемата на Пушкин „Медный всадник” („Медният конник”). В нея Петър Първи се вглежда там, където импозантната река Нева се влива във Финския залив и чрез гения на Пушкин  изказва мечтата си да отвори очите на позадрямалата Русия за бурно прогресиращата тогава  Западна Европа. Която по-късно е осъществена:

Отсель грозит мы будем шведу

Здесь будеть город золожон

На зло надменному соседу.

Природой здесь нам суждено

В Европу прорубит окно…

Санкт Петербург, откакто е създаден, е бил и е прозорецът на Русия към  Европа. Сталинград не се върна към старото си название Царицин, защото преименуването му беше по времето, когато на монархията се гледаше като на злото, от което сме се отървали завинаги, както впрочем сега се гледа на социализма. Чийто родоначалник у нас е Димитър Благоев и това, мисля, ще ви обясни ентусиазма на боядисалите паметника му.

Бившият Сталинград беше наречен  Волгоград, защото там тече епичната  река Волга. Пак през тези не съвсем редовни дни, Путин за пореден път бе избран за политик на годината на Русия. Имам известни притеснения, че както вървят нещата, в близката все пак до българската душа Русия,

днес-утре някой град може да осъмне с названието Путиноград.

То нас какво ни засяга, но в някой наши диалектни говори женската престилка се нарича припутник и е възможно там да се появят спорове, относно патрона на  нововеличания руски град. Най-вероятно е обаче всички тези мои терзания, да са си само плод на моето ограничено провинциално мислене. Затова да се върнем на нашата си територия.

Ако още трябваше да подражаваме на руското градско преименуване, трябваше да наречем Благоевград Горното място за мюсюлманска петъчна молитва, защото това е преводът на Горна Джумая. Или пък да го наречем Бистрицоград, защото през него протича веселата, но малка  рекичка Бистрица. Съгласни сте, че и двете имена са най-малкото неблагозвучни. То и сега благоевградчани между себе си си казват, че „ке си одат у Джумаята”. Ама нека го приемем като израз на местен патриотизъм, както ние, без ни най-малко да се турчеем, си казваме, че сме филибелии.

През тези, наричани от народа ни, Мръсни дни  или  Поганни дни от Рождество Христово до Богоявление, се активират всички лоши сили и бродят зловещо из тъмата. И не закъсняха прокобите, от лоши по-лоши и от наши, и от чужди прокобници. Промените в България се случват бавно, протръби „Ню Йорк Таймс”. Британското списание „Икономист” не остана назад, като побърза да  сложи страната ни в групата на държавите, в които има висок риск от протести през идващата 2014 година.

„България, която е широко известна като най-бедната и най-корумпираната страна от ЕС, е поучителен пример за това, което Украйна  може да очаква, ако някога успее напълно да се присъедини както политически, така и икономически към Европа”, мрачно произнесе, както правят през стъкленото си кълбо гадателите и вещерите, небезизвестното списание „Форбс”. 

На чужд гръб и сто гадни гадания са малко,

макар че във всички тях и най-вече във „Форбс“ си прозира от всякъде нарастващата погнуса на  аристократичните стари членки на ЕС от плебса на новоприсъединяващите се. Най-вероятно под мръсното влияние на Мръсните дни и с притеснения от самия себе си, но си го помислих и ще го споделя. Въпросните аристократи да не би да са забравили вече, че гладните  и голи варвари воюват най-мотивирано?

Моля да ме извините за прекомерната употреба на Мръсните дни, но си мисля, че пак те са виновни за непростимата наивност на  българите студенти, учещи във високоавторитетната чужбина, които оня ден си организираха протест срещу правителството и обявиха желанието си да преосноват държавата ни България.

Идваш си за Коледа, целунеш мама и баба, преосноваваш България, пак отлиташ

за голямата Европа и за Великден пак идваш да целунеш мама и баба, но вече в преоснована България.

Не, мили деца, не става така! Нацията и държавата вървят към бъдещето си пеша, бавно и мъчително, като се учат най-вече от собствените си проби и грешки. Защото само така ние, слабите ученици, можем да разберем какво се търси в задачата и как можем да го намерим.

Ако наистина искате да сте полезни на родината си, проучете поведението на водачите  на напредналите държави, но от времето, когато тези държави са били на нашето сега икономическо, социално и културно дередже. И мислете може ли и как техният опит да бъде приложен у нас.  Това, което сега правите, е близко до позата „как се казваше това на български?”. Разбира се, че не сте длъжни да ми повярвате, но ви уверявам, че един ден сами ще стигнете до тези истини.

И още малко за слабите ученици както у нас, така и в Европа, и по  света. Имаше в тези дни една смислена прогноза и това беше 

предупреждението на проф. Михаил Константинов

за задаващата се в света, в Европа и у нас вълна от протести на ненужните хора. Тези, които са деца на безработни и ще бъдат родители на безработни, защото напредващите с бясна скорост технологии направиха ненужен труда на нискоквалифицираните. Те протестират и все повече ще протестират, защото са нереализирани. Обществото е решило, че му е икономически по-изгодно да ги изхранва и обгрижва, както изхранва и обгрижва животните в зоологическа градина. Без да им създава възможности сами да заработват хляба си, защото със слаборазвитостта си те го оскъпяват. И така обрича и тях и поколенията им на вечна маргиналност. А у нас, заради недъгавата ни икономика – и на бедност, и мизерия. Протестират и ще протестират прогледналите в това изкуствено маргинализирано общество, и силовото потушаване на техните протести ще е повече от нечовешко. У нас и да има такива, засега техният глас трудно ще се чуе сред масовите вопли за повече социални помощи. Но те ще се появят, ще стават много.

Ще ми се да вярвам, че

ако тръгнат към бъдещето си, макар и бавно, пешком,

но упорито и целенасочено, сигурно ще забележат колко много плодородна българска земя пустее. Дори и да не е кой знае колко силен интересът им към света, ще научат колко много се цени в по-заможните  държави храната, произведена по някогашните технологии, екологично чиста, без химия и  генно модифициране. Ако пък и умните ни деца, които сега се учат в престижната чужбина, един ден намерят начина, по който да  ги мотивират…

Поверието препоръчва през Мръсните дни да не се зачеват деца. То е тъжно, но е много възможно и заченатите в тези дни мечти да нямат добро бъдеще.

Още от автора: Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)