4 януари: Ахмед Доган създава ДПС и се сдобива с безумни богатства и власт

Днес партията има повече постове в управлението отколкото е мечтал преди 24 години лидерът ѝ

На 4 януари 1990 г. Ахмед Доган създава Движението за права и свободи и го ръководи в продължение на 23 години. Снощи медиите цитираха поздрава на новия председател Лютви Местан към партийните членове по повод 24-годишнината на ДПС. „Сега ДПС носи високата вътрешнополитическа отговорност да възстанови необратимо демократичното устройство и развитие на България, да отстрани завинаги сенките на авторитаризма и силоващината от управлението на държавата“, се казва в обръщението.

„Да отстрани сенките на авторитаризма…“ Сериозно ли?

През 1990 г. за пръв организационен секретар е бил избран Йенал Бекир. Както Ахмед Доган, така и другите водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на държавна сигурност. Дори в последното Народно събрание от 36 депутата на движението, 16 са обявени за сътрудници на ДС. Това в никакъв случай не е смущаващо за партийните членове, тъй като големият лидер на ДПС – Ахмед Доган, е бил агент на тайните служби още от 1974 г., тоест на 21-годишна възраст. И това очевидно не се приема като петно, което не може да бъде изтрито или замазано.

„През цялото време на агентурната си работа Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Повечето от жертвите му са негови роднини, приятели, любовници и съселяни от с. Дръндар. Всички те са хора, които го възприемат като изключително близък и му споделят най-съкровените си тайни“, пише в книгата си „Досието на Доган“ Тома Биков.

За 24-те години, откак съществува,

ДПС в било в управлението на три мандата

– в кабинета  Сакскобургготски, в кабинета Станишев и в сегашния – на Орешарски. Традиционно партията печели 36-37 мандата и с тях се оказва удобният съюзник на победителя в изборите. Тя е картоиграчът на белот, който има дълга боя и започва пръв. А накрая със седмака обира валетата и асовете на другите в карето.

В края на 1992 г. правителството на Филип Димитров падна и заради „депесарския шут“ на Ахмед Доган.

През 2001 г. ДПС стана коалиционен партньор на НДСВ и получи Министерството на земеделието, което бе оглавено от Мехмед Дикме. Неждет Моллов пък стана министър без портфейл. Доган отстрани предсрочно Дикме, тъй като той не се подчини на волята му да не се продава „Булгартабак холдинг“. По-късно лидерът на ДПС безцеремонно и агресивно попречи на бившия министър да стане кмет на Ардино при местните избори през 2007 г. Преди това в края на септември 2007 г. Дикме напусна партията на Доган. По време на изборите председателят на ДПС организира една от най-мащабните „екскурзии“ на турци и въпреки че местното население подкрепи почти на 100 процента бившия министър, той не успя да стане кмет. Днес Мехмед Дикме е един от най-сериозните обвинители на почетния председател на ДПС.

Малко преди парламентарните избори през 2005 г.,

Ахмед Доган каза в „Шоуто на Слави“ откровено и цинично,

следното: „Много фино ви будалкат с разни дарения лични, фирмени, което може да се приеме, но не е цялата истина всъщност. Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са. . . или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.“

Така ДПС, и по-точно Доган, внесе понятието „обръч от фирми“.

ДПС бе член и на тройната коалиция, когато министър-председател бе Сергей Станишев. Тогава движението държеше министерството на земеделието (Нихат Кабил), на околната среда и водите (Джевдет Чакъров) и на бедствията и авариите (Емел Етем). През лятото на 2006 г., когато станаха големите наводнения в страната и стотици семейства останаха без къщи, Емел Етем организира доставката на евтини, но скъпи за държавата, турски фургони като временни убежища на бездомните. Именно по това време земеделско министерство осъществи големите заменки на държавни земи край морето с частни имоти във вътрешността.

Не веднъж и два пъти се е говорело, че тютюнопроизводителите плащат десятък на Ахмед Доган. Той им осигурява националните премии, а те заделят от помощите данък „Доган“. Неотдавна един тютюнопроизводител призна: „Партията повече ни иска отколкото ни дава.“

И тъй като ДПС значи Ахмед Доган, и обратно, няма как да подминем и друго култово изказване на лидера за политическата „кариера“ на движението. Малко преди парламентарните избори през 2009 г.,

на предизборна среща в село Кочан Доган каза:

„Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете! Властта на депутатите е законодателна, те създават закони. И трябва да си много актуален, да имаш съвсем други позиции, позиционирани да речем чрез министри и други неформални контакти, за да може един депутат да се превърне в инструмент на властта, за да ви решава конкретните проблеми. Как депутатът ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да ви кажа!“

Опасният политик. Най-добрият политик на държавата. С тези думи си служат партийни лидери, когато говорят за Ахмед Доган. Дори Бойко Борисов, който при гласуването на оставката на правителството обяви, че Доган е поръчал убийството му, също го уважава. Което, някак си, не е нормално. Именно при управлението на Борисов стана ясно, че Доган е взел над 1 млн. лв. хонорар като „консултант“ на „Цанков камък“.

На 19 януари 2013 г. се случиха три важни събития за ДПС,

а и за България. Първо, Ахмед Доган подаде оставка като председател, но бе избран за почетен председател. Второ, Лютви Местан стана новият лидер на движението. И трето, Октай Енимехмедов насочи пистолет в слепоочието на Доган. И към трите събития, най-правилният въпрос е „Защо?“

Тъй като отговор дава само Енимехмедов, ще го цитираме. В интервю пред Нова телевизия, 25-годишният младеж обяснява следното:  “Те (турците) бяха изолирани с една единствена цел Ахмед Доган да натрупа повече гласове, а те да останат невежи.”

Последният скандал, който разтърси ДПС, бе свързан с Христо Бисеров – оставките му както в ДПС, така и в парламента, и започналото разследване срещу него.

Движението за права и свободи празнува днес 24 рожден ден в една съвършено нова ситуация. Партията отново е във властта и притежава толкова постове, колкото до момента никога не е имала. Въпреки че програмите на БСП и ДПС са съвсем противоположни по ключовите теми, двете партии правят компромиси в името на управлението. Острият въпрос сред етническите турци защо ДПС е в съюз с някогашните „възродители“, бе загладен с извинението на Станишев, поднесено на бутафорния митинг на 16 ноември м.г.

А Ахмед Доган? Въпреки че той от месеци не се е появявал в медиите, името му не спира да се употребява в коментарите на политици и политолози. А дали тази вечер ще изпие чаша вино за рождения ден на ДПС, на нас лично не ни е интересно. Октай Енимехмедов продължава да е в ареста и май никога няма да сбъдне желанието си да говори с почетния председател. Достоевски трябва да се роди отново, за да опише великата драма и многообразната палитра от отношения в тази партия, самоубийството на Ахмед Емин и мощният сблъсък на мисъл и чувства в Октай Енимехмедов – студентът, който се прекланя пред Левски.