5 януари: Ражда се герой в семейство Вазови – Георги

Думите на генерала пред Одрин: „Пред нас има слава и чест, зад нас – безславие и смърт“, остават в историята 

На 5 януари 1860 г. Съба Вазова ражда в Сопот третия си син и петото си дете – Георги. Преди него в семейството са се появили партриархът на литературата Иван Вазов, който тогава е на 10 години и Кирил – бъдещият лекар. След Георги идват на бял свят вторият генерал – Владимир Вазов, и политикът Борис Вазов. Едва ли родителите Съба и Минчо Вазови са знаели тогава, че децата им ще създадат лицето на нова България, с която днес се гордеем. Минчо е търговец, който държи няколко големи дюкяна в Сопот, а жена му има вродената дарба да разказва приказки и истории.

Бъдещият генерал от Балканската война Георги Вазов учи първо в Клисура, после в Априлската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война 18-годишният Георги е писар в руската администрация в Свищов, а през пролетта на 1878 г. заминава да учи в Юнкерско училище в Одеса. Там

проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията.

Завършва с чин старши портупей юнкер и се завръща в България. Във Варна, а после и в Пловдив завежда гарнизонния склад. Генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди го назначава за трети адютант и Георги го придружава на срещата му със султана в Цариград през 1882 година.

По-късно Георги Вазов продължава военното си образование в Николаевската военна академия в Санкт Петербург. На 21-годишна възраст той пробва перото си и написва първата си монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото“.

На 24-годишна възраст Вазов се връща отново в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война.

Участва при боя за Цариброд, разузнава в тила на врага,

пленява противници. Заради смелостта и находчивостта си е награден е с орден „За храброст“ IV степен.

И Георги Вазов, както цялото семейство Вазови, е твърд русофил. Той дори ръководи проруския преврат за детрониране на Александър I Батенберг. Но след контрапреврата емигрира в Русия. Там през 1888 г. завършва Николаевската военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия. Под негово ръководство е възстановена крепостта Кушка пустините на Средна Азия.

Стоплянето на българо-руските отношения връща Георги Вазов в родната армия през 1898 г., когато брат му Иван Вазов е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.

През 1906 г. Георги е повишен в първия генералски чин генерал-майор. По-късно обаче е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през май 1908 г. е уволнен от армията.

Шанс за пълна реабилитация му дава Балканската война, заради която е мобилизиран през есента на 1912 г. Назначават го за началник на военните съобщения и транспорта.

Генерал-майор Георги Вазов участва в превземането на Лозенград, където е съсредоточено командването на османските войски. Операцията се ръководи от генерал-лейтенант Радко Димитриев. Българите превземат града, а Вазов остава в него за два месеца като военен губернатор. После заминава като командир на настъплението срещу Одрин.

И именно

край Одрин започва славата на Георги Вазов.

На 12 март 1913 г., когато войските се трупат, за да превземат турската крепост, генерал Вазов издава заповед за атака на фортовете. Шестата точка на заповедта гласи:  „Тази нощ трябва да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Пред нас има слава и чест, зад нас – безславие и смърт.“ Със силата на думите, волята на войниците става неудържима и Одрин пада – първо предните фортове, после и целият град. Ген. Вазов

участва в и пленяването на Шукри паша. По-късно той е награден с орден „Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство. Пет години по-късно неговият по-малък брат – генерал Владимир Вазов, ще прослави още повече българите и фамилията Вазови в Дойранската епопея в годините на Първата световна война. 

Със започването на Междусъюзническата война през 2013 г. ген. Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев (11-17 юли 1913 г.) и в правителството на Васил Радославов (17 юли-4 септември 1913 г.) и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията. Бил е

награждаван с общо шест ордена – три български и три руски.

В цивилния живот генералът се проявява като верен русофил и противник на участието на България в Първата световна война. Става един от ръководителите на Народната партия и се подписва в писмо до правителството с настояване за ненамеса във войната. Или ако намесата е неизбежна, България да е на страната на Русия.

И Стамболийски, и цар Фердинанд отхвърлят искането.

В по-късните си години генерал Вазов се отдава на писане на мемоари. Издава няколко книги и десетки статии за военното дело.

Умира на 74 години, на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.