7 януари: Във Вардарска Македония са избити 1200 души с българско самосъзнание

Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии, започнал на 7 януари 1945 г.

Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари – християнския празник Коледа по стар стил.

Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание

По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Убитите в Скопие са 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, при село Владимирово, Беровско – 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.

Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 година и останала в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война. Обхваща поречието на река Вардар и притоците ѝ.

Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на Вардарската бановина. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на Османската империя и Кралство Югославия) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в Царство България и след 1944 година в Социалистическа Република Македония) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на СФР Югославия 82,9%. След демократичните промени и създаването на Република Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради.

След Втората световна война на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата Република Македония.