Язовир „Пясъчник“ почти пресъхна, производството на ориз под заплаха

Трите най-важни за земеделието водоема са пълни между 12 и 23%, а каналите допълнително губят вода

пресъхнал язовирЯзовир „Пясъчник“ над Стрелча почти пресъхна, пълен е едва 12% от обема си. В трагично състояние е и язовир „Домлян“ над Карлово, в който водата е 12.5 на сто. Общо 9 язовира са под нормалния за сезона минимум, съобщиха от Министерството на околната среда и водите, цитирани от „Преса“. Освен „Пясъчник“ и „Домлян“, това са „Горни Дъбник“ (33%), „Сопот“ (40.3%), „Дяково“ (46.8%), „Рабиша“ (29.8%), „Кула“ (41.2%), „Огоста“ (35.6%) и „Тополница“ (23.4%).

Язовир „Пясъчник“ е най-празен. Неговият капацитет е за 220 милиона кубика вода, а в момента е малко над 5 процента. „Водата в „Пясъчник“ е достатъчна да се въдят в него само жаби и риби. Язовирът се превръща в един голям гьол“, коментира експерт от „Напоителни системи“. За да има нормална стопанска година, напролет язовирът трябва да е пълен с поне 70 милиона кубика. „Преди няколко години към него имаше помпена станция, която обаче бе демонтирана и ограбена“, припомни експертът. Старият, но неосъществен до момента план за „Пясъчник“ е бил да се изгради деривационен канал, по който язовира да се пълни с водни потоци от каскадата „Белмекен – Сестримо“. Реализацията обаче е изключително скъпа и няма как да се случи в днешно време. Малките реки Калаващица, Геренска и Пясъчник са единствените притоци, които пълнят важния за земеделието „Пясъчник“.

Под „Пясъчник“ има малък водоем, който в „Напоителни системи“ наричат „Микрото“. До него достигат води на язовир „Тополница“ и някога с помощта на помпи, те са се преливали в „Пясъчник“. Сега обаче и „Тополница“ е на по-малко от четвърт от обема си. Пък и липсват помпи за прехвърляне на водите от „Микрото“ в големия язовир.

Годината ще е изключително сложна за оризопроизводителите, смята експертът. Те ползват основно водите на „Пясъчник“, „Тополница“ и „Домлян“. Миналата година заради намаленото водоподаване оризопроизводителите в района на Раковски драстично съкратиха броя на полетата. Ако зимата и пролетта са сухи, оризопроизводството ще бъде още веднъж принудително свито. Според поливните норми декар ориз се нуждае от 2400 кубика вода.

През пролетта на 2011 година в „Пясъчник“ имаше 90 милиона кубика, през 2012-а останаха около 37 милиона. Миналата година количеството вода също бе под 40 милиона кубика.

Отделно от засушаването, каналите на „Напоителни системи“ са в толкова лошо състояние, че минимум 70% от водата се губи по пътя от канала до полетата.

Проблемът на оризопроизводителите е, че дори и да инвестират в сондажни кладенци, поливната вода от тях няма да е достатъчна. Пък и би им струвала прекалено скъпо.

Единствената надежда на бранша е остатъкът от зимата да е снежен, а пролетта да е достатъчно дъждовна, че да се напълнят поне донякъде изкуствените водоеми.

1 Comment

  1. кем каза:

    То да бяха само тези язовири, в цялата страна е така, една много добра напоителна система, изградена с много средства и много труд през „лошия“ социализъм, беше съсипана и разграбена от новите ни „демократични“ управници, така че, хак да му е на простия народ, който си ги избира гадовете.

Leave a Comment