Теодора Димова: „Винаги като пиша, чувам ритъм”

Тя е слаба, дребна и нежна. Облечена е много стилно, говори с приятен и нежен глас. Тя е Теодора Димова – един от най-известните съвременни български писатели, дъщеря на големият наш класик Димитър Димов. Дори прилича на него визуално.
Теодора е автор на 9 пиеси и 5 романа. В Пловдив е, за да представи най-новия си – шести роман – „Влакът за Емаус“. Поканата е от клуб „Спирт енд Спирит“ на „Петното“ и лично от писателя Александър Секулов.

Според критиката новият роман на Теодора Димова е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждащата смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа. Роман за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота.

Както винаги във вторник клуб „Петното на Роршах” е пълно с млади, интелигентни и четящи хора. Обяснимо разговорът започва с няколко думи в памет на отишлият си без време Кольо Карамфилов. А после се впуска в дебрите на философията, религията, вечните човешки и житейски категории, които са устойчиви като самото време.

Според Теодора Димова всеки от нас носи в себе си образа на евангелските пътници за Емаус, тяхната тъга, покруса и объркване, но също така и тяхното единствено горящо сърце и очите, които се отварят през него. Авторката споделя, че книгата е посветена на пътя към вярата в Господ, като този път се оказва особено дълъг за хора като нея, отгледани в пълно религиозно невежество.

Първото нещо, което написала, била последната част на романа. От там тръгва цялата нишка на повествованието, а тримата герои се вплитат като плитка един по един. „Винаги като пиша, чувам ритъм, според който се нагласям. Външна музика не използвам, но чувам нещо, според което си нагласям изречението. Чува се ритъма на влака. Изреченията така вървят – в ритъма на влака”, споделя Теодора Димова.

„Емаус всъщност е било малко селце на 11 километра от Йерусалим. Двама ученици на Иисус – Лука и Клеопа, вървели към Емаус, били тъжни, съсипани, отчаяни заради смъртта на своя учител. Един странник се доближил до тях и ги попитал – „Защо сте така тъжни?” Те започнали да му обясняват за залавянето на Иисус, за разпъването, за смъртта му. Когато се свечерило, поканили непознатия си спътник да сподели с тях вечерята им. И тогава Го познали”, разказва авторката. И добавя, че всъщност Исус вървял цял ден с тях – и не го разпознават, а в един миг, когато го разпознават, той става невидим за тях.

Теодора е изчела много неща върху този откъс, за да си го обясни. И заедно с писането идва и самото обяснение. „Когато сме отчаяни, когато сме обезверени, не можем да Го видим. А когато нещо друго стане с нас – Го разпознаваме. Разпознаването е бавен мъчителен сложен процес, не е нещо внезапно. Този влак от романа е пътуване към постепенното разпознаване. Той води до придобиване на смисъл – да разпознаем вярата си“, споделя авторката.

Теодора Димова е автор на 9 пиеси, сред които „Без кожа”, „Змийско мляко”, „Кучката”, „Любовници”, „Невинните” и др., играни в различни театри в страната и чужбина.
През последните години е издала романите „Емине”, „Майките”, „Адриана” и „Марма, Мариам”.
През 2006 г. „Майките” печели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др.
„Адриана” е преведена във Франция, предстои излизането й в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам” спечели Националната награда „Хр. Г. Данов” за българска художествена литература.
Теодора Димова е колумнист на Портал Култура.