18 януари: Политбюро кръщава болката „Възродителен процес“

Кръщелното свидетелство

На 18 януари 1985 г. Политбюро се съвещава. Именно тогава е прочетен доклад, в който за първи път насилствената смяна на имената на българските турци е наречена „Възродителен процес“. Предполага се, че докладът е бил на бъдещия премиер Георги Атанасов, който тогава е бил секретар на Политбюро. Кампанията, започнала през декември 1984 г., се описва в доклада като „исторически акт, с който се заличава последният белег на турското робство върху снагата на нашия народ”. Преименуване е наречено „възстановяване на българските имена”.

Днес някои историци обясняват, че т. нар. Възродителен процес е започнал още през 1948 г., когато БКП решава да изсели неславянското население от южната граница на страната.

На Балканите (а и не само тук), обаче се действа така –  Югославия, Турция и Гърция водят брутална политика към чуждите общности, останалите на териториите им след разпада на Османската империя. Те ги депортират, разменят, прогонват и унищожават наведнъж или постигат това след десетилетие репресии и ограничения. „Такива са съдбите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското мнозинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия“, пише в Уикипедия.

В същия ден Ябланово се отцепва от света

Ако се върнем на събитията преди 29 години, виждаме, че Политбюро заседава точно в деня, когато в село Ябланово местното население е въстанало с брадви, вилици и ножове, самоделни запалителни бомби на същия ден – 18 януари 1985 г. Представители на Отечествения фронт не са допуснати в Ябланово, Котленския Балкан. Те били пристигнали заедно с голяма група въоръжени милиционери, за да пристъпят към преименуване на хората с турски имена. Местните ги прогонват и отцепват селото от света като поставят взрив на моста, по който се стига до Ябланово.

На 19 януари обаче сливенското подразделение на Трета българска армия застава с колона от танкове, бронетранспортьори, пожарни коли, камиони и други машини на входа на селото.

Спомен за жените с бебета кукли

Срещу тях се подреждат най-отпред жените, които носят завити в пелени изкуствени бебета в ръце. Зад тях са децата. А зад децата – въоръжените с вили и бутилки с гориво мъже.

Танковете и другите машини заобикалят множеството и навлизат в селото през дворовете. Срещу хората се хвърлят димки със сълзотворен газ, пожарните коли започват да ги обливат с мощни струи противопожарна течност, танковете и бронетранспортьорите подгонват мъжете и жените по улиците и ги скупчват на площада. После мъжете са пребити, а един от Филаретово е убит. Бунтовниците са осъдени, а част от тях са или въдворени в лагера в Белене. (Възродителният процес е вкарал в Белене 517 души.)

Няколко дни по-рано пламва Кърджали, Тюркян загива

Всъщност големите бунтове започват няколко дни по-рано – около Коледа 1984 г. Зима e била в разгара си – силни снеговалежи и температури под минус 20 градуса, разказва д-р Михаил Иванов, бивш съветник на д-р Жельо Желев. На 24 декември 1200 души протестират в село Млечино – център на селищна система в района на Кърджали. На 25 декември над 3500 души са демонстрантите в село Бенковски. На следващия ден стават тежки сблъсъци между демонстрантите и силите за сигурност, когато отново около 3 хиляди души от селата Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, се насочват към Бенковски на няколко пъти по няколко направления и накрая навлизат в селото. Началникът на Окръжното управление на МВР в Кърджали полковник Кадирев отбелязва в доклада си изумлението, че атакуваните „поемат върху себе си стоически цялата вода на пожарните системи.“

По време на тези стълкновения край село Могиляне загиват трима души, между които 17-месечното момиченце Тюркян.

На 26 декември стават тежки сблъсъци и на други места – в Момчилград протестиращите са 1200 души, в село Груево – 1000 души – през нощта те запалват огньове край селото (загиват двама), в село Звездел и други. В следващите два дни вълненията в Момчилград продължават – на 27 декември силите на реда разпръскват с груба сила 700-800 души (има двама убити), а на 28 декември около 300 жени излизат на поход с искане да им бъдат върнати арестуваните съпрузи.

Срещу бунтовниците освен милиционерите са хвърлени силите на Държавна сигурност, два гранични отряда, две сержантски школи, на няколко пъти участва и полкът в Крумовград, както и крумовградското военновъздушно поделение. Използвани са бронетранспортьори, 15 пожарни коли, някои от които с водни оръдия, специализирана машина с реактивен двигател за разпръскване на демонстрации, кучета, арестантски коли, камиони и друга техника. Активизирана е агентурата.

Май 1989 г. – втори бунт

През май 1989 г. турците в България въстават за втори път. Над 25 000 души протестират в десетки селища.Започва се в Джебел, после огънят се прехвърля в Североизточна България и най-вече в Каолиново, Тодор Икономово, Върбица, Шумен, Дулово и Добрич, който тогава се е наричал Толбухин.

Срещу демонстрантите са хвърлени Вътрешни войски, Противопожарна охрана, милиционерски части от управленията на МВР, а в Джебел – и Гранични войски. На много места се стига до сблъсъци. Загиналите протестиращи по време на майските демонстрации са 9 души. Десетки са ранени.

В резултат на Възродителния процес насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души.

По време на Голямата екскурзия през 1989 г. около 360 000 се изселват от родината си в Турция, около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт.

ТЕРОРИЗЪМ

30 август 1984 г. протурски терористи извършват Августовската терористична атака. Взривени са бомби в железопътна гара Пловдив и на аерогара Варна, като и на двете гари в този ден е планирано посещение на държавния глава Тодор Живков. Загива жена и 44 души са ранени. Общо извършените атентати са няколко, следствието на Държавна сигурност установява 3 виновници, които са осъдени на смърт и разстреляни през 1988-1989 г. (Някои смятат, но не е доказано, че са били предадени на Турция, вместо да бъдат убити.)

На 9 март 1985 г. на гара Буново от друга терористична група взривява вагон за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души – 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Организаторите планирали взривът да избухне в тунел, което би убило много повече хора. Влакът обаче не се движи по разписание, закъснява и устройството се задейства преди влизането в тунела.

16 ГОДИНИ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС

През 1991 г. заради Възродителния процес са повдигнати обвинения срещу тогавашни държавни ръководители и членове на Политбюро на ЦК на БКП: Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински. Първоначално те са обвинени за проповядване и подбуждане на расова и религиозна вражда. През 1993 г. обвинението е заменено с ново, формулирано като „престъпление по служба“.

През следващите години делото е разделено на 5 отделни дела. През февруари 1995 г. Военната колегия на Върховния съд връща делото за доразглеждане с искането да бъдат разпитани всички, които имат отношение към репресиите в периода 1984-1989 г. Това значително забавя и затруднява по-нататъшните следствени действия. В края на 1997 г. обвинителният акт е внесен, но след няколко месеца състав на Върховния касационен съд връща делото за доразследване с аргумента, че това указание не е изпълнено.

През 1998 г. делото е прехвърлено от прокуратурата на въоръжените сили към Софийската военноокръжна прокуратура заради промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. В началото на 2007 г. има изказвания от прокуратурата, че делото може да бъде прекратено заради изтичане на давността. Междувременно умират обвиняемите Кубадински (1995), Живков (1998), Стоянов (1999) и Младенов (2000).

НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ

На 11 януари 2012 година Народното събрание приема декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва: „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.“

На 16 ноември 2013 г. на митинг, свикан от БСП и ДПС, лидерът на левицата Сергей Станишев каза: „БСП имаме историческа вина пред българските турци – за „Възродителния процес“- и се извиняваме за това.”

Лидерът на ДПС Лютви Местан го целуна и отговори:”Аз знам, че има нещо особено в този митинг – той е в някаква степен исторически.“