22 януари: Открити са първите български пощенски станции

На 22 януари 1878 г. са открити първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.

Пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи – едва в началото на ХVІІ век. Организацията на турските пощи била слаба, несигурна, с ограничена мрежа и не била в състояние да задоволява нуждите на търговията, занаятчийството, населението и особено нуждите на чуждите държави. В спомените на Петър Матеев, бивш служител в турските пощи през 70-те години на миналия век, четем: ”Пристигналите писма в един конак се изсипваха в панери и всеки, който очакваше писмо, сам си го издирваше в панера. Раздавателна служба не съществуваше даже в Цариград. Надписите на писмата задължително биваха написвани на турски език.”

През времето на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Победоносните руски войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението. В периода на временното руско управление е извършена голяма организаторска и подготвителна работа за създаването на българските пощенски и телеграфни съобщения.

На 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.

Съгласно “Временните правила за пощовата част в България” управлението и организацията е възложено на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи, а после – на Министерството на външните работи на Княжество България.

Трактовете се обявяват на търг за срок от три години. По-големите трактове, които свързват София, се обслужват четири пъти седмично, а другите – по три пъти. Към 14 май 1879 г. има създадени 15 пощенски тракта. На 24 май 1883 г. трактовете се предават за нов тригодишен период на габровския жител Ганчо Гаврилов. Той се задължава да ги обслужва с 206 коли и 412 коня, разпределени в 62 конни станции.

Първите български работници по пощите – родолюбиви и будни младежи, работят всеотдайно, с ентусиазъм и още в началото успяват да организират сравнително добре пощенската служба.

С развитието на железопътната мрежа бързо се развиват и пощенските съобщения. Дължината на железопътните пощенски пътища от 539 км през 1886 г. достига до 1586 км през 1906 г., а през 1939 г. е вече 4641 км. За този период сухопътните пътища
Независимо, че със създаването на българската поща усилията са насочени за задоволяване нуждите на големите градове, още през 1894 г. е приет Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с градската и се гарантира най-малко три пъти седмично да се получава и изпраща кореспонденция. Със същия закон се създават пощенски агентства, които се помещават в общинските канцеларии. За състоянието на пощенските съобщения най -добре се съди по броя на ПТТ станциите. През 1879 година те са 41, през 1944 г. – 1003, днес те са 2983, като покриват и най-отдалечените кътчета на страната.

С развитието на мрежата на пощенските съобщения те, освен своята специфична дейност, започват да развиват и финансови дейности на държавните учреждения, частните предприятия, търговците и др.

Вътрешните пощенски записи се въвеждат с Привременния устав за телеграфа и пощите от 1881 г. Първият пощенски запис е издаден на 15 март 1882 година.
На 1 август 1885 г.е въведена службата “Пощенски бонове” за улесняване на клиентите за превеждане на парични суми. Те твърде много приличат на съвременните пътнически чекове. Службата преустановява своята дейност на 1 септември 1907 година.

Пощенската спестовна каса е основана със закон от 22 ноември 1895 г., а Правилникът за прилагането му е утвърден на 20 февруари 1896 година. Тя се превръща в истински народен спестовен институт за широките слоеве от населението. Още през първите месеци на съществуването си – практически ПСК се открива на 1 април 1896 г., нейни вложители стават 391 500 души. През 1950 година те са 1245 хил. души.

През 1939 година ПТТ станции в страната са 800. Днес функционират 2986 ПТТ станции и 144 агентства, обслужващи всичките 5325 селища.