Леонардо ди Каприо е брилянтен във „Вълкът от Уолстрийт“

Филмът е история за агнетата, вълците и кучетата в света

„Вълкът от Уолстрийт“ не е просто филм за борсовата търговия и за измамите. Или за алчността и безумното пилеене на пари. Дори не е филм само за престъплението и възмездието. Нито пък за приятелството и предателството. Това е филм за вълците и агнетата в света. Но за кучетата също. Още и за вълците, които стават агнета.

Героят на Леонардо ди Каприо влиза в тази история с голям апетит. Работата му е да вдига телефона и да наблюдава как брокерите правят пари. Съдружникът го харесва и му дава няколко ценни насоки. Основният от тях е да караш хората да купуват и продават акции, и никога да не спират да си мислят, че ще умножат още и още богатството си. „А ние печелим от комисионните и това са истински пари. Техните са виртуални“, обяснява горе-долу това съдружникът. Но точно, когато Белфорт получава лиценз за брокер, в първия му ден като такъв, компанията, за която работи, фалира.

Това е началото. На когато в някого тече вълча кръв, той просто не може да хрупа трева. Освен това му е нужна и глутница. „Хващаш телефона и не затваряш докато онзи отсреща не стане готов за сделка или не предаде Богу дух“, съветва приятелите си Джордън. Той импровизира. Първият му урок започва с писалка. Вади я от джоба си и казва на бъдещия брокер: Продай ми я!

Цялата му банда забогатява само от едно: от желанието на клиента да спечели лесни пари и с тях да стане щастлив. А щастието никога да не свършва. Това използват копелетата -желанието да имаш пари. Защото, когато имаш пари – нямаш проблеми. Така брокерите на Леонардо-Джордън продават пени акции с брутални лъжи и оттук започва възхода им – от акциите на предприятия, които не са листвани на борсата.

Нататък обаче момчетата създават „солидна“ компания с измислена биография –  „Стратън Оукмънт“ и редом с истинските акции пробутват и пени акциите.

Понеже историята е истинска, си струва да вметнем факта, че репортер на „Форбс“ нарича Джордън Белфорт „Вълкът от Уолстрийт“ в своя публикация.

Членовете на глутницата растат и понеже във всички тях тече вълча кръв, веднага разпознават чуждите сред себе си. Точно преди да пуснат първото си IPO, един от брокерите се е заел да чисти аквариума. Той чисти аквариума, когато адреналинът на другите расте в тротилов еквивалент! Е, това е последният ден на този брокер.

Целият филм е гарниран с безкрайни оргии, огромно количество кокаин и амфетамини, алкохолът е най-безобидният стимулатор, който Леонардо-Джордън и приятелите му използват. Самолети, яхти, къщи, суперавтомобили…, раят на земята. И точно тогава се намесва ФБР. Появява се неподкупният агент, който се вози в метрото и усърдно трупа информация за брокерската компания и Джордън Белфорт. Той е кучето.

Следва опит за изнасяне на парите в швейцарска банка по няколко остроумни начина.

Един от най-забележителните моменти във филма е, когато Леонардо-Джордън разумно решава да се оттегли от фирмата, за да ограничи личните си щети, които му обещава ФБР. И без друго е безумно богат, толкова, че да живее до края на живота си като наследник на руски нефтен магнат. Той държи прощална реч, а брокерите плачат. Дори зрителите се просълзяват на един от спомените му. Леонардо ди Каприо е блестящ през целия филм, но това е един от най-силните моменти в играта му. „Винаги съм ви съветвал да не се отказвате никога, освен ако клиентът не предаде Богу дух. А ето че сега аз се отказвам, предавам се …“, казва той и в следващите секунди решава, че не може да го направи. И остава. Вярно е, че по-късно си плаща това решение с три години затвор.

По-нататък филмът разказва за предателството между приятелите, за доносничеството, за присъдата.

А после за новия Джордън-ди Каприо. Той води лекции за това как се правят продажби. Оглежда публиката, вади писалка от джоба си и казва на човека от първия ред: Продай ми я!

 

„Вълкът от Уолстрийт“ продължава три часа без една минута, но те наистина минават неусетно. Големите майстори в киното – Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо успяват да ни продадат акциите си, но публиката със сигурност не роптае. Не, тя е възхитена, тя е умислена, когато напуска салона.

На 12 януари т.г. Леонардо ди Каприо получи „Златен глобус“ като най-добър актьор, идният месец феновете му се надяват той най-после да обогати колекцията си и с Оскар за главна роля. „Вълкът от Уолстрийт“ има пет номинации за Оскар-и. Според мен в „Авиаторът“  ди Каприо изигра брилянтно Хауърд Хюз, но кой знай защо се размина с най-голямата филмовата награда. Мартин Скорсезе – също.

Истинският Джордън Белфорт е осъден да върне 119 милиона долара на ограбените от него. До момента той е покрил 14 милиона. Сумата от продадените права за филмиране на книгата, която е написал, ще отиде 100% за изплащане на натрупания дълг. Така е пожелал Белфорт, който се е отказал от правото си да задържи половината от нея. Истинският брокер казва, че вече е съвсем различен човек.