С компоста ще намалите поливките и ще нахраните растенията

Прави се от кухненски отпадъци, хартии, трева, дървени стърготини

Компостът може да направи чудеса с вашата градина. Той представлява смесица от градински и хранителни отпадъци, които след около четири месеца на разлагане се превръщат в ценно органично средства за обогатяване на почвата. Едно от най-добрите му качества е, че усвоява влагата без остатък и я отдава на растенията. Наричат го „резервоар на вода“. Компостът има свойството да абсорбира количество вода два пъти по-голямо от неговото собствено. Той намалява броя на поливките и е спасение при засушаванията, които наблюдаваме напоследък. Подобрява структурата на почвата, защото когато той се смеси с глинеста, тя се олекотява, а песъчливата – задържа водата по-добре.

Компостът бавно проявява своите хранителни качества. За разлика от химичните торове от него растенията взимат необходимите хранителни вещества, а останалите остават в почвата. Колкото по-дълго време обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя. Ако четири години сме подхранвали дадена почва с компост, то през следващите тя запазва своите хранителни качества, без да се нуждае от каквито и да било допълнителни стимуланти.

От какво се прави?

Компостът се прави от зелени и кафяви съставки. Зелените са богати на азот, а кафявите – на въглерод. Зелените компоненти включват обелки от плодове и зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, утайки от кафе и пакетчета чай.

Кафявите са изсушена трева и листа, хляб, макаронени изделия и картонени опаковки, негланцирани рекламни брошури, сухи клончета и листа.

Към всичко това може да се добавят кухненски отпадъци като черупки от яйца, повехнали салати.

Колкото по-малък е размерът на частиците, толкова по-бързо ще се разгради сместа. Препоръчително е клонките и листата да се накълцат с градинска ножица, преди да се прибавят към останалите материали.

От какво не се прави?

Към компоста не бива да се добавят фасове, месо, риба, кокали, сирене, мляко,масло, майонеза и олио, изпражненията от кучета, котки и прасета, пластмасови и метални отпадъци, въглени и остатъци от изгорели въглища, остатъци от синтетични платове, заразени и инфектирани растения, подземната част на картофите, орехови листа, орехови обелки и клончета, както и части от дивия (конски) кестен, болни листа от заразени дървета, листа от рози и розови храсти, плевели със зрели семена, коренищни плевели като коприва, бодили и други.

Как се подготвя?

Когато направите купчината за компостиране, трябва да ѝ добавите с дървени стърготини. Те се  състоят основно от целулоза, която като започне да се разгражда, отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси.

Най-лесно е да направим компоста под формата на купчина или т.н. торище. При него се трупат биоразградими материали на купчина. Обемът й трябва да е минимум с размери 1 на 1 на 1 м, за да започне естественият процес на гниене. Сместа трябва да се бърка и обръща поне веднъж седмично, като най-подходящо е това да се прави на принципа на тирбушона. Влажността трябва да е умерена, като за целта може да се използва найлон, както и да се съчетават по-сполучливо използваните материали. Ако влажността е твърде висока, ще се появи неприятен мирис, ако пък е твърде сухо, просто няма да започне процес на гниене.

Други използвани съоръжения за компостиране са самоделки от дървени палети, ограждения от мрежа и готови компостери, които се срещат рядко.

Основни правила

• съотношение между зелени и кафяви материали: 1:2, или 1:1
• влага в сместа: 40 – 60% (когато е по-малко, особено лятото, се полива)
• температура на сместа: 50 – 65⁰ С
• кислород – често разбъркване за добра аерация и аеробно гниене

Какво се случва в купчината

Ако компостерът ви се намира на двора, в него постепенно и поетапно ще се заселват различни организми. Червеите, например, ще се появят когато компостът започне да зрее и след като е приключил основният процес на гниене, в който температурата се покачва до 60⁰, тъй като иначе биха се „сварили”. Затова и не е необходимо изкуствено да добавяте микроорганизми. За узрял се счита компостът, който е с еднородна хомогенна структура, тъмен цвят и без микроорганизми.

Внимание:

Ако се появи мирис на развалени яйца (знак, че се отделя амоняк) това означава, че използвате твърде влажни материали и количеството на кислорода в сместа е малко. Необходимо е да разбъркате добре и да прибавите сухи отпадъци.

Ако компостът не е топъл, това означава, че не е започнал процес на гниене и разлагане. В такъв случай добавете зелени отпадъци, за да започне гниене и увеличете влагата.

Има ли мухички, трябва да се добави нещо сухо.

Компост в идеални условия мирише на „гора” и на свежо.

Той не бива да се използва в чиста форма, тъй като е твърде силен и може да изгори някои растения. Добре е да се смеси със стандартна почва. Обичайната норма е 10 л компост на 10 кв.м. Внася се през пролетта и лятото, като мулч, или се заорава на 20 см дълбочина.