30 януари: Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература

На 30 януари 1912 г. шведският писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Предложението на шведския професор обаче не е разгледано от Нобеловия комитет, тъй като Славейков си отива от този свят 5 месеца по-късно на 28 май 1912 г.

Шведският писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен

Пенчо Славейков е е номиниран за поемата „Кървава песен“, която той пише почти цял живот и която завършва малко преди кончината си. Писателят умира в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо в Италия. Погребан е в селското гробище там, а по-късно костите му са пренесени в България през 1921 г. Родната къща на Славейков в Трявна е музей.

В първите години на 20 век Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа.

Пенчо Славейков

Тогава, „за първи и вероятно за последен път”, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „Коледари” и „Съдби и поети”, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен”, за която пише: „Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен”.

Любопитен факт е, че в България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците, преводи на стихове на Ботев.