3 февруари: От този свят си отива Гутенберг – бащата на модерното книгопечатане

Йоханес Гутенберг е роден в гр. Майнц около 1398 година и умира на 3 февруари 1468. Името му се свързва с изобретените от него мастила на маслена основа, печатарски сплави и най-вече с преносимата печатарска преса, променила коренно света. Най-известната от отпечатаните от него книги е Библията на Гутенберг – започната през 1450 година и завършена през 1454 г.

Откритията на Гутенберг променят света през Ренесанса, правейки печатането на книги бързо и относително лесно и достъпно за широки слоеве от населението. Мамен от съдружниците си, недолюбен от Църквата, страхуваща се от загуба на монопола си върху разпространяването на свещени текстове, Гутенберг води мизерен живот – на непризнат откривател, преследван от кредитори.

Неслучайно наричат Гутенберг уникална личност, защото откритието му тласка света към много по-бързо развитие. Известна представа за неговото въздействие върху световната история се получава, ако се сравни последвалото развитие в Китай и Европа. Когато Гутенберг се ражда, двата региона са приблизително еднакво напреднали технически. Но след като той открива модерното книгопечатане, Европа тръгва напред с много бързи крачки, докато Китай – където още дълго се използва ксилографията – се развива сравнително бавно. Откритието му е важен фактор, предизвикал коренни промени в нашата съвременност.

Получил признание след смъртта си, днес той се смята за откривател на модерното книгоиздаване, като на негово име кръстена и най-голямата интернет библиотека със свободни от авторски права произведения – Project Gutenberg.

Роден е под името Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.

Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане около 1439 година и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса. Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време. Но най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.

Най-представителната му работа, Гутенберговата Библия, е високо оценявана за нейните естетически и технически качества.
Семейството на Гутенберг е тясно свързано с майнцкия монетен двор, като редица нейни представители го ръководят през 14 и 15 век. Самият Йоханес Гутенберг от ранна възраст придобива познания в областта на златарството. Името Гутенберг, с което Йоханес остава известен в историята, идва от наименованието на къщата, в която живее клонът на Генсфлайш, от който той произлиза. Името „цум Гутенберг“ фамилията си въвежда едва през 20те години на 15 век.

Биографите му предполагат, че в определен неизвестен момент той се установява в Страсбург, където живеят негови роднини по майчина линия. През 1434 година той вече е в Страсбург, като изглежда се занимава със златарство и е записан в градската милиция. Съществуват предположения, че по това време Гутенберг се запознава със съществуващите по това време печатни техники. Някои изследователи дори смятат, че той е изработвал гравюри върху мед с анонимния художник, известен като Майсторът на карти за игра.

През 1440 година Йоханес Гутенберг усъвършенства и разкрива пред публиката тайната на печатането, основана на неговите изследвания, мистериозно наречени от него Kunst und Aventur. Не е известно с какво се е занимавал той по това време, нито дали е правил някакви първи опити за печатане с подвижен набор. Той остава в Страсбург поне до 1444 година.

През 1448 година Гутенберг отново е в Майнц, където взема заем от 150 гулден от своя роднина Арнолд Гелтус, изглежда за изработване на печатна преса в сградата Хумбрехтхоф в старата част на Майнц. През 1450 година пресата вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг.

Гутенберг установява ателието си в Хоф Хумбрехт, собственост на негов далечен роднина. Не е ясно кога точно замисля проекта за отпечатване на Библията, но това е основната цел на заем, мзет от богаташ на име Фуст, а същинската работа започва през 1452 година. В същото време с пресата се печатат и други по-доходни книги, може би латински граматики. Съществуват и предположения, че пресите са две – една за ежедневни нужди и друга за Библията. Сред доходните приложения на новата преса е отпечатването през 1454-1455 година на хиляди индулгенции за нуждите на Католическата църквата.

През 1455 година Гутенберг издава своята „42-редова Библия“, известна и като Гутенбергова Библия. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен. През същата година започва спор между Гутенберг и неговия кредитор Фуст, а междувременно разходите по проекта с Библията нарастват, а дълговете вече надхвърлят 2000 гулдена. Фуст завежда дело в съда, който през ноември 1455 година установява, че двамата са създали съдружие за издаване на книги, а Гутенберг е използвал парите за други цели. Фуст получава печатарското ателие и половината от вече отпечатаните Библии.

Макар че е на практика фалирал, Гутенберг изглежда запазва или създава наново малка печатарска работилница. През 1459 година той участва в отпечатване на Библията в Бамберг, като поне доставя печатните набори. Тъй като отпечатаните от него книги не носят името му, нито са датирани, е трудно да бъдат идентифицирани работите му след „42-редовата Библия“. Възможно е сред тях да е и големият религиозен речник „Католикон“, отпечатан през 1460 година в Майнц в 300 копия по 754 страници.

Междувременно печатницата на Фуст и Шьофер става първата в Европа, която издава книга с името на печатницата и датата на отпечатването – „Майнцкия Псалтир“ от август 1457 година. Макар че в него е отбелязан механичният процес, чрез който е произведен, името на Гутенберг не се споменава.
През 1462 година, по време на конфликт между двама претенденти за архиепископския пост, Майнц е разграбен от войските на Адолф Насауски, а Гутенберг отново е изпратен в изгнание. Вече възрастен човек, той се премества в Елтвил, където може би основава и ръководи нова печатница, принадлежаща на братята Бехтермюнце. През януари 1465 година Адолф Насауски разрешава на Йоханес Гутенберг да се върне в Майнц. Като признание за заслугите му той му дава титлата хофман (придворен) и му отпуска пенсия.

Той живее до смъртта си в Алгесхаймер Хоф съвсем наблизо до родната си къща Хоф цум Гутенберг и неговата кръщелна църква Св. Христоф в стария град на Майнц.
Йоханес Гутенберг умира на 3 януари 1468 и е погребан в църквата на францисканците в Майнц. По-късно тя е разрушена през 18 век и гробът на Гутенберг е изгубен.
Непосредствено след смъртта на Гутенберг приносът му към печатарската техника е почти неизвестен. През 1504 година той е споменат като изобретател на типографията в книга на професор Иво Витиг. Най-старият портрет на Гутенберг е нарисуван едва през 1567 година, почти сигурно като въображаема реконструкция, и се появява в сборника с биографии на известни германци на Хайнрих Панталеон.