Стоянка Мутафова на 92: Най-добре ми беше преди 9 септември

Тя е звяр, тя е шантава, тя е изключително интелигентна, най-великата …, казаха с любов приятелите ѝ

Снимка на „24 часа“

С простуда, но с бодър дух, Стоянка Мутафова посреща 92-я си рожден ден на сцената. Тази вечер тя играе главната роля на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в спектакъла „Столетие мое“. На 19 февруари пък
ще се въпрати в мадам Буланже в „Златният телец“ на Илф и Петров.

Стоянка Мутафова бе гост тази вечер и при Росен Петров в Би Ти Ви, който я изненада с много гости – нейни приятели артисти, пристигнали да я поздравят. Тя беше с тъмни очила и леко прегракнал глас, и сподели, че „не малко, а много е настинала. Дори каза с чувство за хумор, че си е помислила да не вземе да се спомине точно на рождения си ден.

Няколко актьора, сред които Любо Нейков, Христо Гърбов, Васко Драганов, Ненчо Илчев и други я целунаха и ѝ пожелаха да е здрава, много здрава. Васко Драганов я нарече „най-великата“ и обясни, че винаги ѝ се е възхищавал и чудел как успява още в първата секунда от появата на сцената да „обеме залата, да поеме публиката“.

Най-колоритен беше колегата ѝ Васил Попов, който е оприличи на звяра в българския театър. „Тя няма спирки… Такава енергия!“ Попов си припомни и как преди години актрисата стъпила на шперплат на сцената, подът пропаднал и тя се сгромолясала от три метра височина право при оркестъра. „Обаче изправи се звярът, нищо му нямаше“, засмя се на спомена си Васил Попов.

На въпрос на водещия в кой век е била по-щастлива – в 20-и или в 21, Стоянка Мутафова леко се замисли и отвърна: „Аз си бях най-щастлива до 9 септември!“ И продължи: „До 9-и септември хората бяха истински. Много от тях бяха завършили в чужбина и се завръщаха, но си оставаха българи. Хем европейци, хем българи. По улиците вървяха елегантни жени и мъже. След 36-37 -а година се чувстваше Европа у нас. Чудесна атмосфера, чист въздух. Някои идваха и на курорт в София… И това се сряза изведнъж на 9-и септември. Сега пък се приправят на европейци. Не става така…“

Сред приятелските поздрави се включи и Богдана Карадочева. „Обичам я, тая Стояна! Тя е фурия, фога, изключително интелигентна, образована и шантава!“

Запитана за какво си мечтае, Стоянка се замисли и призна с някакво неудобство: „Останах само аз и дъщеря ми. Тя ми е единственото дете. Всички роднини измряха. Имам някакви племенички китайчета, които живеят в Америка. Имам и роднини в Русе, но почти не се виждаме. И затова се моля, Господи дай ми сили да не си отида, да не остане това дете само…“