Как бедните ни пчелари изгубиха почти 7 милиона лева

В дните между Коледа държавата раздаде над 1.5 млн. кг вносен мед при огромните залежали количества чист български пчелен мед

Автор: Надя Петрова

В края на миналата година бедните ни пчелари изгубиха почти 7 милиона лева. Въпросните 6 825 000 лева без ДДС отидоха при една фирма – „Панда – ИП“ЕООД, която внесе пчелен мед „с произход ЕС“, разфасова го и бурканчетата станаха част от пакета за бедни, който се раздаде по програмата „Благотворителност“ в дните между Коледа.

АгроПловдив беше в течение на случая, който ужасно разгневи бранша на пчеларите. Те опитаха вносния мед, който на цвят беше или бял, или тъмнокафяв (различни партиди), плюха с погнуса и отсякоха, че това не може да е истински мед.

На изпратените до фонд „Земеделие“ въпроси на АгроПловдив, отговорите не оставяха съмнение – медът е изследван и е доказано „полифлорен“, тоест истински. И ние спряхме готвената публикация.

Поводът да си спомним за темата бе въпросът на евродепутата Мария Габриел  за фалшивия мед, внос от трети страни в ЕС. Комисарят по здравеопазването Тонио Бьорг отговаря – „Да, такъв фалшив продукт има. И все по-често се среща на пазара.“

От онази обществена поръчка за доставка на пчелен мед, обявена от фонд „Земеделие“, България пласира почти 1.5 млн. кг вносен мед. Дали сред бурканчетата е имало фалшив продукт или цялото количество е било от истински мед, това никой не може да каже. Факт е обаче, че българските пчелари биха се засрамили, ако предложат на пазара подобна стока.

Но има и други факти, които са отблъскващи, ако трябва да оценяваме родната политика и защитата на родните производители.

През 1990 г. българските пчелари са били 100 000 души, а през 2014 г. те са 20 000. Браншът застарява, младежите бягат от него, защото нито България, нито Европейският съюз създават политики, с които да направят производството на мед сладко като самия мед. Пчеларите са стегнати в примката на куп ограничения – те не могат да продават мед в търговската мрежа. Не могат да продават рояците, които създават в пчелините си. Длъжни са да купуват пчелни майки от определени български развъдни фирми. Тези фирми до една са членове на една развъдна организация и тя определя монополни цени на пчелите майки и на рояците. Значителна част от националните субсидии за пчеларство отива именно при развъдните фирми, защото когато се определят помощите, представители на развъдната асоциация участват в министерските и парламентарните комисии. А бедните пчелари почти нямат представители по една проста причина – те са пръснати в над 10 организации и никоя от тях не е легитимна да представлява бранша пред държавата.

Огромни количества български пчелен мед залежава в избите на пчеларите. И в същото време държавата позволява на една фирма да раздаде почти 1.5 милиона килограма вносен мед с лошо качество. И да получи почти 7 милиона лева от тази мащабна търговийка. Количеството наистина е голямо на фона на статистиката, че българинът консумира годишно между 200 и 250 грама мед. И с това се подрежда в самия край на опашката на консумацията в европейските страни.

Дори и пчелният мед, раздаден на социално слабите около Коледа да е истински, дори и да са спазени точка по точка правилата на обществената поръчка, този акт е престъпление. Законно престъпление спрямо българските пчелари и спрямо българите, включени в програмата „Благотворителност“. Аграрното министерство можеше да постави условия в този търг, които да вкарат в схемата българския пчелен мед. Вместо това парите отидоха в две фирми, за които се твърди, че са свързани – фирмата вносител и фирмата разфасовчик.

Новата тригодишна пчеларска програма е с бюджет 14 милиона лева, т.е. по 4.66 млн. лв. за година. В края на миналата година българските пчелари загубиха 6.8 милиона лева, които можеха да си разделят по програма „Благотворителност“. Жалкото е, че ги загубиха напълно законно. И още по-жалкото е, че все така законно България губи производителите си, увеличава търговците си, и лети все по-устремено към дъното.