10 февруари: Открито е Учредителното събрание в Търново
На 10 февруари 1879 година, във Велико Търново, е открито Учредителното Народно събрание на възстановената след Освобождението през 1878 година българска държава. Задачата на събранието е изработване на Конституция на Княжество България. Учредителното събрание е открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Събранието е в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 назначени от княз Дондуков.
За председател е избран митрополит Антим I Видински, за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов. 45 представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение.
Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии : либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон създаден от руския юрист Сергей Лукиянов. По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав (символ на зависимост), а Конституция (символ на независимост).
Приема основния закон Търновска конституция на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България. Определена е от Търновската конституция като наследствена конституционна монархия зависима от Османската империя. Утвърждава принципа на разделение на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд).
Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол. С изменения конституцията е в сила до 1947 г. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.
На 10 февруари 1883 г. в Кнажество България, влиза в сила първият Закон за печата.
Чл. 43 гласи: „Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром“. Глоби не се предвиждат.
На 10 февруари 1947 г. в България започва парична реформа, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
На 10 февруари 1953 г. Народното събрание приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.