11 февруари: Цар Борил свиква Търновския църковен събор за борба с богомилите

Борил е цар на България от 1207 до 1218 г. Той е син на сестрата на цар Калоян и е поставен на престола от заговорниците, участвали в убийството на Калоян.
След възкачването си на българския престол Борил предприема гонения срещу привържениците на Асеневци. Законните наследници на българската корона – Иван Асен II и Александър, са принудени да избягат при куманите, а оттам в Галичкото руско княжество.

Някои боляри, близки до семейството на убития цар Калоян, се отцепват от централната власт и се провъзгласяват за самостоятелни владетели. Сестриният син на Калоян – Алексий Слав, се самопровъзгласява за независим владетел на областите в Пиринско и Родопите със столица Цепина, а след това Мелник. Братът на Борил – севастократор Стрез, образува самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек.

По времето на управлението на Борил в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с Петър Кападокийски, означен като „дедец“, т.е. главен ръководител. Проповедите на богомилите не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт. В Бориловия синодик става дума за нощни събрания на еретиците и техните привърженици, намеква се за заговор срещу живота на царя, отправят се анатеми срещу „разбойници и убийци“.

При това положение Борил и неговите приближени, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието.

Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди, и той лично води разследването на докараните пред събора богомили. Започва продължителен спор между него и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на различни наказания и заточения.

След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия.

В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството. Т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за историята около възстановяването на българската държава.