Пловдив по-малко зелен и арогантен към ландшафтните архитекти

За 30 години парковете и градините в древния град са намалели наполовина

Община Пловдив безобразно обърна гръб на гилдията на ландшафтните специалисти. Въпреки, че през юли 2012 г. е бил формиран със заповед на кмета Иван Тотев Експертен съвет по зелената система на града, до момента никой не го е свикал на заседание дори един път. С „триста мъки“ бе създадена и приета от Общинския съвет Програма за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Пловдив, но по нея не се работи. Няма и едно „отделче“, което да се занимава със зеленото и с това Пловдив е уникален в страната. Нашите препоръки не се котират и приемат. Няма главен специалист по озеленяването нито в общината, нито по районите. Има „пенкилери“.

Това се чу от страна на гилдията на зелената архитектура, която днес организира кръгла маса, за да изложи проблемите пред пловдивчани. Сред малкото граждани се оказа и цялото ръководство на ОП „Градини и паркове“.

„От 30 години насам Пловдив изгуби половината си паркове и градини“,

посочи ландшафтният архитект Станимир Шаламанов. „Ако през 1995 г. всеки жител на града е разполагал

с 20 квадрата зелено, днес вече му се полагат 11.2 квадрата по данни на Общия устройствен план на града, разработен през 2007 г. Според националните нормативи всеки гражданин има право на 20 квадрата от парковете и градините. Но моловете, търговските обекти и жилищните сгради са отнели на пловдивчани парковата растителност. Затова в момента градът е на второ място в Европа по мръсен въздух. Жителите дишат по-трудно от другите българи, по-често страдат от алергии, градската среда е влошена.

Виртуална разходка из улиците на града показа

дървета, изрязани „на глава“. Тоест – с драстична сеч

на водещите и централните клони на гигантски растения,

окастрени  като тъжни голи статуи. Някои от тях, като по-старите кестени, няма да понесат тази касапница и ще изсъхнат. Няма култура при рязането“, констатира ланд. арх. Стамо Стамов. Стотици са дърветата в града, които изглеждат така, защото е пропусната санитарната сеч. Арх. Стамов отчете липса на професионализъм при засаждането, при формиране на короните на дърветата, при избора на паркови видове. „Арх. Минко Христов и аз

бяхме наградени с почетния знак на Пловдив за озеленяване и поддържане. Обидно е, че нашите квалификации се считат като посегателство върху решенията на общината“, каза арх. Стамов. Той предложи ОП „Градини и паркове“ да участва в европейски програми, за да увеличи квалификацията на техническия персонал.

Директорът на „Градини и паркове“ Стоян Алексиев поиска да оспори

някои обвинения на архитектите. Преди това обаче гражданите го принудиха да посочи образователната степен на  кадрите в предприятието. Сред тях имаше агрономи, ландшафтни дизайнери, лесотехници, строителни инженери.

„Засадили сме 4000 дървета, а от тях само 10% не са се прихванали. По мои данни на един пловдивчанин се падат по 21-22 квадрата зелена площ“, посочи Алексиев като включи в сметката предблоковите градинки, гробищните паркове и други пространства, които не влизат във формулата за обществените зелени зони. Общинският директор влезе в спор с ландшафтните архитекти за задълженията на предприятието.

„Вие сте задължени да поддържате зелените системи, но не и да ги проектирате“, обърна му внимание ланд. арх. Шаламанов. „Защо да не ги проектираме“, възрази Алексиев, който е с диплома на агроном.

Изводът на гилдията на зелените строители и архитекти констатира, че местната власт нарочно изолира специалистите. Преди десетина години, когато именно ландшафтните специалисти попречиха да бъде изградена конна база при Гребния канал, тогавашният кмет Иван Чомаков закри Експертния съвет, даде пример Никола Кавърджиков от Дирекцията по горите в Пловдив.