Учените от Селскостопанска академия с най-ниски заплати у нас

Не искам институтите и станциите да се превръщат в ТКЗС, каза министър Греков

„Работещите в научните институти са с най-ниската средна работна заплата в областта на висшето образование.“ Това призна проф. Димитър Греков на въпрос какво ще се случва със Селскостопанска академия, зададен вчера на форума „Правителство – бизнес: рестарт на икономиката“. Министърът отрече да се работи по идеята на Министерството на образованието и науката в посока закриване на академията. Той обаче отправи критики към работата на научните звена към ССА.

Според министъра на ССА понякога й липсва академичност. „Не искам институти и опитни станции да се превръщат в ТКЗС-та, които изкарват заплатите си от обработването на земята, която имат. Учените са учени и те трябва да бъдат освободени от всякакви битовизми, за да могат да работят и да произвеждат принаден научен продукт“, каза проф. Греков.

В същото време той посочи, че земеделската наука не е достатъчно отворена към земеделските производители и изследванията нямат достатъчно приложна насоченост.

От друга страна пък е факт, че системата не може да привлече млади хора заради перманентния проблем с издръжката. Затова възрастовият състав в земеделските институти е дебалансиран. В някои от тях има само по един хабилитиран преподавател, а в други звена работят под трима души. По думите на министъра сегашното състояние на ССА е заличило нейната автономност. Около 2 400 са към момента работещите в системата на ССА.

Министърът допълни, че дебатът за вида на ССА продължава, но аграрните учени трябва да намерят мястото си в българското земеделие, защото то се нуждае от тях.

Следва интервю с доц. Христо Бозуков, председател на ССА