Каква битка с хипермаркетите? Те вече победиха

Печалбата на нашите производители е орязана, но за сметка на това чуждите търговски вериги откриват с нея обект след обект

Автор: Надя Петрова

Чуждите хипермаркети винаги са били любимците на властта. Дори и сега, когато управляващите ги подозират гласно в данъчни нарушения, го правят от популизъм, но със сигурност, когато не вечерят в ресторанти, пазаруват от тях.

Чуждите вериги влязоха за пръв път у нас през 1999 г. с Метро кеш енд кери.

На 18 март немският търговец откри едновременно два обекта – в София и в Пловдив. Имаше сняг, имаше и полиция, защото интересът беше невъобразим. Метро се ползваше от абсолютна държавна протекция и за откупуване на парцели, и за строителствата, и за административните такси и т.н.. Дружеството влезе у нас по червения килим. Лично Иван Костов участваше в официалното откриване в Пловдив, което беше ден, преди магазинът да бъде отворен за потребителите. По същия начин посрещнахме и останалите търговски вериги – с хляб и мед. Именно от тях българският търговец разбра, че издаването на фактури не е въпрос на желание, а задължение. И, ядосвайки се на мощната конкуренция на търговския Запад, нашият продавач пожела да има същите обекти – по-големи от футболно игрище. Същата подредба на стоките, същите наличности в складовете, същите обучени касиери, същите охранителни врати и т.н.

Битката на българските търговци със западните беше загубена още преди да е започнала.

Още при влизането на Метро, защото чуждите хипермаркети имаха десетки години преднина.

Наред със западния стил на търговия, те внесоха и някои правила с горчиви последици за българската икономика.

Първо, те изнасят печалбите в родините си.

Второ,

хипермаркетите се самовъзпроизвеждат.

Сред многобройните такси, които плащаха производителите за да са на пазара им, имаше дори и такса за

строителството на следващия магазин. „Ние, доставчиците на български стоки, построихме всичките им магазини“, възкликна ядосан преди няколко години собственик на козметична фабрика в Пловдив.

Друго – чуждите вериги от години диктуват на големите производители на зеленчуци какви сортове да отглеждат. За отбелязване е, че сред сортовете няма български.

Затова днес у нас е пълно с пластмасови зеленчуци,

които имат две достойнства – издържат дълго на съхранение и имат добър пазарен вид. По тази причина сме на път да забравим вкуса на най-хубавата българска чушка „Куртовска капия“, на доматите „Идеал“, „Триумф“, „Балкан“ и други забравени имена, от които правехме най-вкусните салати. Дори и световно признатото ни зеле „Кьосе“ е изхвърлено от сортовата листа на чуждите търговци.

Днес в страната има поне 330 чужди хипер и супермаркети.

4 милиона българи пазаруват ежедневно в тях.

Твърди се, че пазарният им дял е 33%. А българският бизнес е напълно зависим от тях. Особено производителите на храни, предназначени за вътрешния пазар. Кой днес би си позволил да отсъства от щандовете, които се изпразват ежедневно от 4 милиона българи?

Точно защото държавата е оплетена от тяхната търговска мрежа, те си позволят надценки от 50% въпреки огромните си обороти. И въпреки това цените там са ниски. Как става този фокус?

Производителите знаят отговора. Те са под постоянен натиск. Фурните, хлебозаводите печелят под 1 стотинка на хляб, и няма кой да надникне в сметките на големите търговци, за да разбере как от 48 стотинки цена на производител, хлябът става 70 в магазина.

При зеленчуците пък надценката е средно 50 на сто.

Ето така нашите производители не се развиват с нови инвестиции,

защото нямат средства за това. Техните пари са отишли при търговците, които често откриват нови обекти. Потребителите са доволни, хипермаркетите също. И държавата не плачи, защото чрез веригите прибира сигурно и удобно най-значимия данък в бюджетните приходи – ДДС. Производителите обаче са под пресата на чуждите търговци. И никак не им е весело.

Как да обясним тази ситуация по-просто?

Представете си, че имате заложби на гениален артист, но в града държава, в който живеете има само един театър. Понеже сте природен талант, ви наемат на добра заплата и сте щастлив, че имате единствената сцена, на която може да се изявите. Но после ви обясняват: Ако искаш да имаш публика, която да те наблюдава с удоволствие, трябва да удържим от заплатата ти за осветлението, вентилацията, декорите, креслата и т.н. Но не се безпокой, ще остане нещо и за теб, за да продължаваш да играеш. Танцувай, човече!