15 февруари: Тодор Колев спря да вижда смисъл в живота си и тогава умря

Днес се навършва една година от смъртта на великия актьор, който продължава да ни разсмива до сълзи

На 15 февруари се навършва една година откак си тръгна и Тодор Колев. Въпреки че го няма, по улиците още могат да се видят негови избелели плакати, от годините, когато беше рекламно лице на Хускварна. Ако искате да си припомните нещо за Тодор Колев и влезете в Youtube, ей така, за да попаднете на неговата атмосфера, на неговия опасен чар, на неговия артистичен стил на дребния човек и на елегантния му стил като водещ на „Как ще ги стигнем…“, може да прекарате един разкошен ден. И още веднъж, но не шаблонно, а от сърце да съжалите , че него вече го няма.

Утре вечер БНТ ще излъчи документален филм за Тодор Колев. Неговата статуя, която трябва да заеме място в центъра на Шумен, вече се вае и ще е готова до лятото. Блазе му на Шумен – родният град на актьора. Ще си има Тодор Колев с цигулка.

Две години преди да си отиде, той получи голямата театрална награда Икар. А когато трябваше да изрече нещо след връчването, Тодор Колев преглътна и каза само: „Няма смисъл“.

Актьорът си отиде огорчен от пътя, по който тръгна изкуството на България през този век. Огорчен от новите фалшиви ценности в страната. Огорчен от всичко. Няма как човек да не си помисли това, когато чете последните интервюта, дадени от човека, който ни правеше щастливи докато го гледахме.

Пред „Труд“ например, той казва през 2011 г.:  „За това ли беше всичко?! За тези пари? Принос?! За това ли цял живот съм работил? Ние защитавахме каузи, вид изкуство, вид мислене, позиции. Абе, къде…?! Днес все по-трудно намирам с кого да говоря. Преди да почине Коко, поне с него си говорех… за изкуство. Днес обаче няма с кого да си говоря дори за живота. Не ми остана с кого. Знаете ли, наскоро си дадох сметка, че ние дори да си говорим за нещо, то просто няма смисъл… Актьорите не протестират не от страх, а от безсмислие. Аз искам да протестирам, но знам, че няма да се стигне до крайност, до чупене, до палене, до промяна. Те какво искат – да седна да преговарям на една нога с онзи, който притежава милионите, който притежава рафинерията, който притежава всичко, дето не си знае парите?!“

И още нещо казва, този път за студентите си Камен Донев и Мариус Куркински: „Те са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с мечките, както казвам…. Камен Донев е Бербатов в българския театър! Премислено го казвам. Страшно е да издържиш в този кошер! Ха-ха! Някакви пигмеи ще ми говорят за Камен Донев и за Мариус Куркински! Ами седни го направи ти, бе.“

„Аз много отдавна не се чувствам уютно в България. Но вече е късно, много късно…“

След смъртта на големия актьор се появиха публикации за неговите големи любови, на това колко тираничен баща е бил.

Иска ми се обаче да напиша нещо, което Георги Калоянчев каза в шоуто на „Как ще ги стигнем…“. Той, както и много любими артисти, част от които вече не са сред живите, се бяха изсипали в предаването по повод 40-годишнината на Сатиричния театър. Тодор Колев ги посрещна с удоволствие и с уважение към всички тях. И тогава Калоячев изкара един монолог, вероятно писан от голям писател, в който имаше следния откъс:

„Един професор беше изчислил, че през живота си човек пролива 25 литра сълзи. Колко точно са – това не е важно. По-важно е тези сълзи да не бъдат изплакани от страх, а за това, за което трябва да се плаче. Ако не си плакал веднъж от щастие, от радост, ако не си пролял една сълзичка от любов, ако по лицето ти не са се търкулнали като весели пухчета сълзички от щастие, от смях … Е, напразно си живял живота. Мой беден и гладен български народ… Мой нежен и раним български народ.“

Тодор Колев ни подари тези сълзи от смях. И подаръкът му беше за милиони българи. И ще продължи да бъде и за следващите милиони. Малкият човек си отиде преди година, но големият актьор продължава да е жив.