192 000 трудоспособни българи просто не искат да живеят вече тук

Общо 480 310 имат желание да емигрират, сочи изследване на БАН

480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са склонни да емигрират. Те представляват 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас. 40% от тях, или 192 124 души обясняват като причина, че просто не искат да живеят вече тук.

Това са част от предварителните данни за 2013 г. от национално представително изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи, цитирани от няколко вестника днес. Проучването е проведено сред 3907 българи между 15 г. и 65 г. през ноември. От анкетираните 15.5% са завърнали се гурбетчии, а потенциалните емигранти са 24.9%.

Потенциалните емигранти са се увеличили със 154 хиляди спрямо 2007 г. и с близо 33 хиляди спрямо 2011 г. – годините, в които са правени такива изследвания. Най-много кандидати да напуснат страната живеят в най-бедния Северозападен регион. Там 15% от живеещите искат да емигрират.

Германия е най-привлекателната държава за българите – малко над 29% от потенциалните ни емигранти, заявяват, че предпочитат да работят там. На второ място е Англия с 18% въпреки антиемигрантската кампания, която водят там. Едва на трето място се нарежда Испания – със 7.8%. Пет години по-рано Испания е била фаворит със 17.4%, а на второ място е била Гърция с 15.5%. Германия тогава е трета с 12%.

По-високият стандарт в чужбина е причината за 90% от потенциалните ни емигранти да искат да напуснат България. Високото заплащане е важно за 88%, а за 75% причината е, че искат да осигурят финансова помощ на семейството или близките тук.

Средните доходи на емигрантите растат – през 2013 г. месечният им доход в чужбина е бил 1606 евро, през 2011 г. – 896 евро месечно, а през 2007 г. – 810 евро. Интересно е, че 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро вземат 24%. По тази причина 84% от работилите в чужбина желаят отново да се върнат там.

Средният престой на българина зад граница е между година и 18 месеца. Според оценките на БАН за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите ни са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

Животът в чужбина се отразява различно на идентичността. Българските турци например са най-големите „европейци“ – 25.5% от тях заявяват, че се чувстват европейци, а не български граждани. 17.8% от българите се чувстват „граждани на света“, а като „българи“ се чувстват 49.4%. „Най-големите българи са ромите“, констатира изследването. 59% от завърналите се от този етнос се определят като „българи“.