16 февруари: Добри Фабрикаджията получава султански поклон в Цариград

„Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави“, пише първият български индустриалец

На 16 февруари 1836 г. Добри Желязков – Фабрикаджията получава султански поклон за делата си. Махмуд II, който ценял всичко напредничаво, което човешкият гений може да създаде, дочул хули за младия мъж от Сливен. Срещу Добри Желязков се били обърнали както сливенските абаджии за това, че новите машини могат да изядат хляба им, така и местните турски управители. Затова султанът поискал да види с очите си за какво иде реч. И когато видял, направил своя султански поклон – с ферман.

Добри Желязков Фетисов се родил през 1800 година в Сливен.

От малък останал сирак, но пък имал технически гений,

а също така бил и добър търговец. Още 20-годишен изобретил уред за механично развлачване на вълната. После обаче заминал за Севастопол, заедно с много сливналии, след Руско-турската война. Там продължил да търгува със сукна, но вниманието му било концентрирано върху голямата тъкачна фабрика в града. Той изучил целия цикъл на производство, а след това с рушвети получил и скици на машините. Вече бил женен за Марийка Янакиева от Сливен, имал и син – Иван.

Идеята да направи собствена фабрика не му давала мира и през 1833 г. той се завърнал в Сливен. В къщата на жена си направил малък цех, като сам конструирал машините по руските чертежи. Наел работници и уплашил всички местни занаятчии. Историята на Добри Желязков стигнала до Цариград и Махмуд II заповядал на фабриканта да се яви пред него.

 

Така една студена сутрин Добри впрегнал каруцата пред дома си, натоварил я с два топа машинно изтъкано платно и потеглил към Цариград.

Турските придворни и султанът не могли да повярват, че някой от българската провинция може да създаде толкова фино сукно. Били възхитени. „Такива лица, находящи се в империята, като него са заслужили моето царско благоволение“, пише в еднометровия ферман на Махмуд II, подпечатан със златен печат. Мъдрият султан освободил първият индустриалец от данъци. Той му обещал и пари, за да направи още машини и да увеличи производството. След това

бил подписан и 3-годишен договор,

според който Добри трябвало да осигури плат за униформата на турската армия. Той трябвало да продава на правителството платовете, като печалбите и загубите са за негова сметка.

 

Султанът спазил обещанието си. Той отпуснал 2 милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството. Работниците произвеждали аби, шаяци и сукна.

През 1838 г. фабриката била напълно построена. В началото в нея се обработвали около 20 000 оки (1 ока = 1283 г) вълна. След нейното преустройство към 1842 г. производството ѝ се е удвоило, а през 1869 г. в предприятието са се произвеждали 100 000 топа синьо сукно и аба.

През лятото на 1872 г. Феликс Каниц посещава фабриката и споделя: Преди всичко длъжен съм да установя, че във всички части и пространство на тая грандиозна постройка

съществува образцова чистота, ред и голяма работливост

(Романски, Ст., България в образите на Феликс Каниц, с. 124).

Това са били най-щастливите години на Фабрикаджията. Те свършили през 1853 г. заради наближаващата Кримска война. Мъдрият султан бил починал. Турският областен управител на Сливен Мустафа бей решил да прекрати договора с Добри. Пристигнал във фабриката със заптиета, спрял машините и взел ключовете от управителя. Работниците настръхнали, от гняв Добри ударил плесница на бея, а той побегнал.

Заради спряното производство сливенският фабрикант завежда съдебно дело, което продължава години. Накрая турският съд му предлага да направи текстилна фабрика в Измит, Мала Азия. В продължение на две години Добри Желязков я строи, но когато трябва да бъде открита, Кримската война осуетява събитието. Индустриалецът се завръща в Сливен и ляга болен. Десет години той не успява да стане от леглото и умира на 65 години.

Някои от писмата, които той е пишел до властите докато е бил болен, са запазени. В едно от тях Добри Фабрикаджията пише: „Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави.“