Фермер: Само таксите и лицензите за сондажен кладенец струват 4000 лева

Отделно от това фирмата, която пробива земята взима 250 лв./м, а след това производителят плаща за помпа, за поливна инсталация и за изразходената вода

Полето със зеленчуци на Ивайло Малджански от Златитрап е само на 250 метра от голям напоителен канал, който минава от южната страна на Околовръстното шосе на Пловдив. В канала обаче няма вода и от 7-8 години е така. Той е обрасъл с треви и е неизползваем, въпреки че минава точно през лозята на Златитрап и на Марково, а нататък продължава да се вие край земеделските ниви на други села от Родопската яка.

Затова агрономът по растителна защита, който от 10 години е фермер, разбрал, че без сондажни кладенци няма да може да развива производство.

„Знаете ли колко струва да направиш официално регистриран сондаж“, пита Ивайло Малджански. И веднага поднася бомбастичния отговор: 4000 лева. „Но, това са само таксите към държавата“, бърза да уточни 36-годишният фермер. Става въпрос за разрешителни, лицензионни такси, проект, узаконяване, които плащаш на Басейнова дирекция и на Регионалната инспекция по околната среда и водите. „Още преди сондата да заработи, броиш 4000 лева на институциите“, повтори производителят.

След това идва ред да плащаш на фирмата, която прави кладенеца. В парцела, където се намира първият сондажен кладенец на фермера, земята е пробита на 25 м дълбочина. Цената за работа е 250 лева на всеки метър или общо 6250 лева. Като се съберат с платените такси, сумата става над 10 000 лева. Кладенецът на Ивайло е с дебит 20 литра на секунда, тоест съоръжението е сериозно. Оттам нататък обаче разходите продължават да растат – трябва да се купи помпа и поливна инсталация. Фермерът е избрал да полива с дъждовална машина. Тя е гръцка и струва 35 000 лева. Достатъчна е за поливането на 100 декара.

„Разходите не свършват тук“, уточнява фермерът. При сондажа има водомер и водата, с която е поливал зеленчуците, се заплаща. Ивайло не знае колко, още не е плащал.

Но и с това разходите не спират. Младежът много иска в да замени дизеловите помпи с електрически. Проблемът е, че на полето няма контакт за тока. Затова той изчаква да види последния вариант на новата Програма за развитие на селските райони, за да разбере дали в мярката „Инвестиции в материални активи“  или в други мерки ще са предвидени помощи за изграждане на фотоволтаични паркове. Защото идеята на Ивайло Малджански е именно такава – да направи соларен парк, с чията енергия да захранва водните помни.

Тази година той ще изгражда втори сондажен кладенец и част от парите, които е спечелил от производството на спанак, зеле, карфиол и броколи, ще вкара в него.

Какво мисли фермерът-агроном за образованието и за земеделието – утре