Растителна защита през февруари – първи бюлетин

Из Бюлетин № 1 на Областна дирекция по безопасност на храните – отдел Растителна защита

18.02.2014г

ОСНОВНИ   ВРЕДИТЕЛИ   ЗА  ПЕРИОДА

ЗЪРНЕНО  ЖИТНИ   КУЛТУРИ

Агрометеорологична характеристика

През месец декември, първата и втора десетдневка на  месец януари бяха регистрирани необичайно високи  средноденонощни температури, а падналите валежи бяха значително под  нормата. Продължителното засушаване се отрази неблагоприятно на есенниците и  в отделни микрорайони наблюдавахме пожълтяване и прегаряне на  листната маса.

През третата десетдневка на януари  и началото на февруари агроклиматичните условия се промениха. Падналите количества дъжд и сняг частично увеличиха влагозапасеността на почвата и тя достигна нива близки  до пределната полска влагоемност.

В резултат на удължената есенна вегетация, по-голямата  част от зимните житни  култури прекратиха развитието си във фаза братене.

Прогнозираното повишаване на  температурите ще създаде условия за краткотрайно възобновяване на вегетационните процеси при пшеницата и ечемика, но съществена промяна във фенологичното състояние на посевите не се очаква.

Фитосанитарното  състояние  на житните   в  областта  е  добро . Преобладаващите посеви от ечемик и пшеница са  добре гарнирани и са  във фенофаза масово братене. Не са  установени прояви от икономически важни болести и неприятели, които да нанесат съществени повреди с икономическо значение.

Обикновена полевка

Праг на икономическа вредност през пролетта: една активна колония на дка в есенници; люцерни – 2 активни колонии на декар. При извършените обследвания в началото на месец януари за нападение от обикновената полевка констатирахме плътност  под и до ПИВ (праг на икономическа вредност) от 0-2 активни колонии/декар в посеви засети на повторки и 1-2 активни колонии  при  есенници засети след окопен предшественик – царевица и слънчоглед. Отчитаме тенденция на задържане на популацията. Висока остава плътността от полевката в старите люцернови посеви.  Пролетният размножителен период ще настъпи при трайно повишаване на  температурите над  5 градуса и това  може да  доведе до увеличаване на плътността от  неприятеля.

Обикновен житен  бегач  /Zabrus tenebrioides/

Пролетен праг на  икономическа вредност:   5 броя  ларви на кв.м. През последните години  се  запазва  тенденцията за проява на  слаба степен на нападение и свит ареал на разпространение от обикновения житен бегач  за всички  АЕР от областта. Химичната борба на този етап е оправдана само на повторки и късни есенници до “трети лист – начало на четвърти” и установяване на плътност над регистрирания праг на вредност.

МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ

РАПИЦА

От извършените обследвания до момента констатирахме,че по-голяма част   от посеви са  във фенофаза розетк, добре гарнирани.

Всеки  земеделски производител е необходимо да извърши обследвания на посевите и да оцени  състоянието на всеки един от тях, като в зависимост от  броя   на  останалите здрави  растения  на  кв . м .  и  да  се   преценят възможностите за реколтиране или презасяване при  необходимост.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceuthorrhinchus napi/

Хоботниците  се  появяват рано  напролет и се  хранят  с младите листа  и цветните   розетки .   По-късно снасят яйца в цветоносното стъбло. Излюпените ларви  се  вгризват в  основата на стъблото, правят ходове и по-късно растенията  се деформират и пречупват. Химичната  борба се води срещу  възрастните преди  яйцеснасяне при  ПИВ – 2-4 бръмбара/кв.м. през   пролетта   при   температура   8-10° С. Няма разрешени продукти  за борба срещу  неприятеля.

Сухо  стъблено гниене /Phoma lingam/

Болестта напада всички  органи  на рапицата, но най-често листата и стъблата. По  растенията, заразени  рано наесен  в основата  на стъблата  се появяват  рани,  които причиняват отмиране на растенията през зимата или през  пролетта. Напролет се  заразяват листата и шушулките. По най-долните листа се развиват  неправилни до  закръглени, сивозеленикави петна, по които по-късно се появяват черни точки (пикнидии). При сливане на петната листата прегарят, а некрозата протича към листната дръжка и достига  стъблото. Заразените  шушулки се  разтварят и семената падат  на земята. Дъждовното и влажно време е много благоприятно за силно  развитие на болестта. При поява на болестта може  да се извърши химично третиране с един от разрешените фунгициди: Ориус  25ЕВ  – 50мл/дка;  Фоликур  250  ЕВ  -50-100мл/дка;  Карамба  60  СЛ-100мл/дка и други.

ТРАЙНИ   НАСАЖДЕНИЯ

Агротехнически мероприятия

От втората половина на месец февруари и началото на март  след преминаване на  зимните студове започват масово резитбите по трайните култури-овощни, лозя и рози, които включват:

* Санитарна и формираща резитба – изрязване, задължително изнасяне и изгаряне на всички  болни, счупени клони, мумифицирани плодове, яйчни купчинки и пръстенчета, зимуващи гнезда от листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки и т.н.

* Оздравителната резитба при  трайните насаждения  ограничава инфекциозния фон от причинителите на: Ранно кафяво гниене по семковите и костилковите, Сачмянка  по костилковите, Струпясване по   ябълка и круша, Брашнеста мана  по ябълката, Огнен  пригор  по семковите видове, Оидиум и мана по лозата, Дидимела по малините и т.н.

Непосредствено след  резитбите входните рани  е желателно да се замазват с паста Терванол Ф или блажна боя, към която се добавя фунгициден  р-р от Фунгуран – 1% или Шампион  – 1%.

Комплексът от агротехнически практики включва задължителна обработка на почвата в междуредията и вътре в реда. Голяма част от зимуващите стадии на неприятелите са  разположени на средна дълбочина от 10-15см. Редовното преораване на 18-20см или дискуване на 12-15см дълбочина, намалява плътността от Листни и Плодови оси, Плодови червеи, Плодови, Листни мухи.

* Маслодайната роза – пролетните резитби при маслодайната роза са основно средство за ограничаване плътността на икономически най-важния неприятел по културата  Розовия грилус.  За целта се изрязват и изгарят всички стари клони с видими признаци на нападение. Засегнатите части от главината са  лесно различими по вретеновидни подутини – тумори, в които зимува ларвата.

РАСТИТЕЛНО-ЗАЩИТНИ  МЕРОПРИЯТИЯ  В  ТРАЙНИТЕ  КУЛТУРИ КОСТИЛКОВИ  ОВОЩНИ   ВИДОВЕ

В интервала от“набъбването до разпукване на пъпките” е необходимо да се  третира срещу Къдравост по  прасковата, Ранно кафяво гниене, Гъбна  и Бактериална сачмянка, Самодивски метли по  череша и кайсия, Ръжда по костилковите, Червени листни петна и Кривулки по сливата, Ръжда по  розата с бордолезов разтвор – 1%.

Борбата с къдравостта  по прасковата се води чрез есенно-зимни пръскания. Ако е пропуснато есенното пръскане, може   да  се   проведе  двукратно такова ,  от набъбване до разпукване на пъпките.

Благоприятни условия за  развитие  на болестта се създават при сравнително ниски температури в периода на разпукване на листните пъпки , което е  най-чувствителната фаза от развитието на гостоприемника. В посочената фенофаза, освен  бордолезов р-р, може  да се приложи един от медсъдържащите препарати: Шампион   -0.3%,   Фунгуран ОН 50  ВП  – 0.15%.

За постигане на  оптимален ефект  е  необходимо третирането   да  се повтори десет-дванадесет дни след  първото.

Ранно-пролетните  пръскания  за  всички  овощни  видове,  трябва да  се извършват в интервала между  фенофазите от  “набъбване на  пъпките до разпукване”. Необходимо е да се работи при температура на въздуха над 5°С, при тихо време и скорост на вятъра до 2-3 метра в секунда.

 СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Огнен пригор по  семкови /Erwinia amylovora/

През миналата година бе регистрирано заболяването по чувствителни сортове ябълки от огнен пригор в община Родопи,  Марица и община  Перущица.  Огненият  пригор  напада семкови овощни  видове круша, дюля, ябълка.

Бактерията презимува в раковините, образувани по клоните  и стволовете на  дърветата. През този период е необходимо да се вземат следните фитосанитарни  мерки за борба:

* при установяване на нападение по семковите овощни  видове резитбата да  се  извърши в периода на покой  (месеците декември, януари  и февруари) в сухо  време.

* резитбата на  здравите дървета се  извършва преди  тази  на  болните;

* изсъхналите растителни части  се отстраняват, чрез резитба до здрава тъкан – при едногодишния прираст се  реже на  30-40 см  под  болния  участък,  а при стария на 10-15 см;изрязаните заразени клони, а при необходимост и цели дървета се събират и изгарят на място;

* инструментите за  резитба да  се  обеззаразяват след  всеки отрез с 10% р-р на белина, формалин или спирт  за горене, разреден с вода 3:1;

* препоръчва се  късно  зимно пръскане с 2% Бордолезов р-р или други медсъдържащи фунгициди /шампион, фунгуран, косайд и др./но преди разтварянето на пъпките.

* ранно пролетното подхранване с азот да се  направи двукратно с цел възпрепятстване късният  растеж на  вегетативните клонки.  Подхранването  с азот да бъде разделено, като  половината от необходимото количество се  внесе един месец преди  началото на растежа, а  другата  половина , в случай че няма масова проява на болестта , след падане на венчелистчетата като листен  тор или хранителен разтвор в почвата.

Червен овощен акар:  ябълки, сливи  60-80 броя  зимни  яйца/10  см клонка, круши  40-60бр./10см клонка

Сливова щитоносна въшка: сливи 20-30 броя зимуващи ларви/ 100см скелетна клонка

Листни въшки: ябълки  10-15 броя  яйца  на един  метър  клонки;  сливи  5-10 бр. яйца  на  10см клонка  или 10% пъпки с яйца;  праскови 30 броя зимни  яйца 1 метър  клонка

Обикновена крушова бълха /Psylla pyri/

Праг на  икономическа вредност /ПИВ/:  един брой възрастно или 8-10 броя яйца на 8-10 торбести клони. При доказан ПИВ, да се извърши пръскане с един от одобрените препарати срещу  възрастното на обикновената крушова листна  бълха – Вазтак нов 100 ЕК 0.02%, Суми Алфа 5ЕК 0.03% и други.

ЛОЗЯ

Пролетните резитби в лозовите масиви са  и основно средство за намаляване  плътността от икономически най-важните заболявания  по културата.

Бактериален рак/род Agrobacterium/

Симптомите причинени от род  Agrobacterium са   характерни подутини  по всички  вдървесенени части  близо до повърхността на почвата. Туморите могат да се развият и непосредствено под  почвената повърхност или на  височина до 1 м над нея. Заразените  растения  изостават  в развитието си. Леталният изход  от заболяването е разтегнат във времето. С течение на годините насажденията се изтощават и загиват. Бактерията навлиза през входни рани, причинени от измръзване, резитби или други  механични обработки. Основен  източник на зараза по млади новосъзданени насаждения е посадъчния материал.

В плододаващи масиви, където  е установено заболяването, резитбата трябва да  се  извърши преди  започване на сокодвижението, като  първо  се режат здравите, след  това  болните растения. Нападнатите дървета или главини  се  отстраняват последни, като режещите инструменти задължително се  дезинфекцират след  всеки отрез с 0,5% калиев перманганат, 70% спирт  или 1:4 разтвор от натриев хлорид.

*При установяване на  зараза, през първите 3 години  след  засаждане, се  препоръчва изкореняване и изгаряне.

Лозова  щитовка/Pulvinaria vitis/

На площи с регистрирано нападение от лозова щитовка  през миналата вегетация е необходимо да се  извърши третиране с РЗ масло . Репродуктивната  способност  на  лозовата щитовка   е  изключително висока.  Летният праг  на вредност е 1 ларва на лоза.

Екскориоза по  лозата /Phomopsis viticola/

Патогенът  зимува, като плодни  тела  – пикнидии в кората на узрелите леторасти, мицел  в пъпките  и дървесината. Повредата се  открива лесно през извън  вегетационния период. Кората на междувъзлията в основата на леторастите е видимо побеляла,  покрита с малки  черни  точки-пикнидии. Част от заразените пъпки загиват, от други израстват леторасти със силно скъсени междувъзлия и деформирани листа.

Сред превантивните мерки  за борба е задължителни   подновяващи   резитби , премахване на нападнатите леторасти и изгарянето им извън  насаждението.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ  КУЛТУРИ

Обеззаразяване на  посевния материал

Задължително условия за производството на здрав и жизнен зеленчуков разсад е използването на здрави, обеззаразени семена. Солна  киселина:  използва се  срещу  повърхностно пренасяни вируси, тютюнево мозаичен вирус и бактериални болести по домати и пипер. Семената се  киснат  30 мин в 20% р-р от техническа солна киселина. Син   камък:  Засяга гъбите  и  бактериите, повишава жизнеността  на кълновете. Семената се  киснат  за 24 часа в 0.02% разтвор, просушават се леко  и се сеят  непосредствено след  това. Натриева  основа:  Използва се  за обеззаразяване на  семена пипер срещу  вируса на тютюневата мозайка /TMV/. Семената се киснат  в 2% р-р за 10 мин. Просушават се  без  да се  промиват в чиста  вода. Калиев   перманганат:  Подбраните семена  от  пипер,  домати  и краставици се киснат  60 мин в 1% р-р. Промиват се с чиста  вода,  просушават се  и се  сеят  веднага. Перхидрол:   /30%  воден  прекис/: разрежда се  в  съотношение 1 част перхидрол към 10 части вода. Семената се поставят в пластмасов съд, заливат се  с разтвора и се  бъркат  често.

Продължителността на третирането варира: дребносеменни /салати, моркови и др./ за 15 минути. краставици, пъпеши  за 20 минути, домати за 25 минути, пипер,  патладжан за 30 минути, тикви 60 минути, дини за 120 минути.

След   третирането семената  се промиват 30 мин  в  чиста вода. Препоръчително е  просушените семена  да  се  засяват веднага, за да се използва стимулиращия ефект  на кислорода.

При необходимост обеззаразените по този  метод  семена подлежат и на по-продължително съхранение.

РАЗСАДОПРОИЗВОДСТВО

Сечене и кореново гниене по  разсада

За  предпазване от  проявата  на  лъжливо сечене  по  разсада е задължително да се поддържа строг комплекс от агротехнически изисквания:

– подхранени торопочвени смески

– оптимален температурен режим на почвата и въздуха

– оптимална влагозапасеност и гъстота  на разсада

– разликата между  дневната и нощна  температура на въздуха да не е по-голяма от 6-8°С

При  проява на  лъжливо сечене е необходимо:

– да  се  преустановят поливките

– да се подобри проветрението в култивационните помещения;

За  профилактика на  сеченето след   засяване и  преди   покриване на семето с торопочвена смес, може  да се извърши напрашване с медсъдържащ препарт: меден  оксихлорид, фунгуран, косайд, шампион или  поливка с бордолезов р-р  0.5% след  покриване на семето.

При необходимост третирането на разсада срещу  сечене може  да се приложи през 7 дни  след  фаза “кръстосване” при  зеленчуковите култури  с медсъдържащи средства.

Сечене по  разсада. При откриване на заболяването задължително се отстраняват всички  болни  растения. Петната на  нападение се  обработват с 2% р-р на син камък  по 5л/кв.м или амониева селитра, като поливката засяга и съседните здрави растения. Останалата площ  се  третира двукратно със  системни препарати.

За пълното издание на бюлетина: 

Българска агенция по безопасност на храните, Областна дирекция Пловдив

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

гр.Пловдив бул.”Марица”86,тел/факс 032/62 6318;032/6241 92

E-mail:odbh_plovdiv@abv.bg

Отдел РЗ тел/факс 032 95 94 00; 032 96 08 76

E-mail: prognoza_plovdiv@abv.bg; rsrz2@abv.bg