НАЗ предлага по-ниски ставки за фермите до 5 ха и по-високи за 5 до 30 ха

Асоциацията има три притеснения, четири предложения и петвъпроса

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати днес в аграрното министерство официалната си позиция за прилагането на Схемата за преразпределителните плащания. От НАЗ заявяват принципната си подкрепа по предложението на МЗХ за промяна на схемата за изплащане на директните помощи. В становището си асоциацията на най-крупните производители изразява притеснение, че прилагането може да се изкриви като се нароят „производители“, които реално не произвеждат. А освен това смятат, че собствениците на земеделска земя могат да окажат натиск за увеличаване на рентата. 

Във връзка с това НАЗ отправя 4 предложения и задава 5 въпроса на министерството.

Ето и становището на асоциацията:

Националната асоциация на зърнопроизводителите изказва принципната си подкрепа за прилагане на Схемата за преразпределителното плащане, като инструмент за допълнително стимулиране на малките и средните земеделски стопанства. НАЗ би подкрепила всеки инструмент, който би оказал положителен ефект върху реалните български земеделски производители и особено върху тези от застрашени селскостопански отрасли, стига да се покриват условията за изсветляване на икономиката в сектора и да се постига реално увеличение на брутния селскостопански продукт.

Във връзка с прилагането на Схемата за преразпределителното плащане НАЗ изказва следните притеснения:

1) Съществува опасност от разделяне на земеделски стопанства и нарояване на бенефициентите, които се възползват от ПРП, без реално да произвеждат продукция. Това неминуемо ще доведе до изкривяване на ПРП и ще намали благотворния ефект на схемата върху малките и средните земеделски производители, тъй като преференциалната ставка за първите 30 ха ще се редуцира. Съгласно Регламент 1310/2013г. държавите членки трябва да гарантират, че не се дава предимство по Схемата за ПРП на земеделски стопани, за които е установено, че след 18 октомври 2011г. са разделили стопанството си (чл.125а, т.6);

2) Съществува опасност от стимулиране и включване на нереални земеделски производители в Схемата за преразпределителното плащане и увеличаване на сивата икономика в сектора;

3) Съществува опасност от оказване на натиск върху земеделските производители от страна на собствениците на земеделски земи за повишаване на рентните плащания и опасност от неспазване на подписани договорни отношения. Повишаването на рентата би обезсмислило и ограничило положителния ефект на Схемата за ПРП върху дребните и средните земеделски производители.

С оглед на горепосочените опасения НАЗ отправя към МЗХ следните предложения за избягване опорочаването на Схемата за ПРП:

1) Схемата за ПРП да се прилага с две различни ставки за първите хектари. Първата ставка да бъде по-ниска и да обхваща първите 5 ха, а втората ставка да бъде по-висока и да обхваща първите хектари над 5 до 30 ха. По този начин ще се стимулира пазарното ориентиране и развитието на стопанствата в сегмента 5 – 30 ха, които по данни на Евростат за 2010г. в България са 5.5% от стопанствата, а в ЕС – 21.5%. От друга страна стопанствата до 5ха ще бъдат обхванати от Схемата за малките стопанства без да бъдат подлагани на засиления контрол по схемата на СЕПП и ПРП, прилаган от компетентните органи;

2) Възможно е да се въведе референтна година или референтен период и само бенефициентите по СЕПП от тази година или период да имат право на подпомагане по Схемата за ПРП. Това, обаче, би означавало дискриминиране на новорегистриращите се млади фермери, които от своя страна са уязвима група земеделски производители. В тази връзка, може би е по-удачно упражняване на специфичен контрол от компетентните орани на новорегистрираните УРН в ИСАК, които са потенциални бенефициенти по Схемата за ПРП, чрез проверки за свързаност, в това число родствена свързаност и свързаност по смисъла на Търговския закон. Проверките за свързаност могат да бъдат насочени към установяване на бенефициентите, които са заявявали през последните три години площите, с които кандидатства новорегистрираният потенциален бенефициент по Схемата за ПРП;

3) Бенефициентите по Схемата за ПРП да доказват техническата способност на стопанствата си за обработване на земята, която заявяват по СЕПП – тук се включва предоставяне на талони за регистрирана селскостопанска техника и/или фактури за извършени услуги, и фактури за закупени консумативи (семена, торове, препарати и др.);

4) Като мярка за изсветляване на земеделския сектор да се въведе задължителна проверка в Националната агенция за приходите (НАП) относно съответствие на декларираните приходи и данни от страна на земеделските производители със заявяваните площи и животни в ИСАК.

Във връзка с обявеното обществено обсъждане на Наредба 2 за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане и въвеждане на Схема за ПРП НАЗ призовава МЗХ да отговори на следните въпроси:

1) Защо общественото обсъждане по Наредба 2 стартира няколко дни преди изтичане на регламентирания срок за уведомяване на ЕК за прилагането на Схемата за ПРП? Защо не бяха предоставени нужните анализи и механизми за прилагане на Схемата за ПРП? Уведомена ли е вече ЕК, че България ще прилага през 2014г. Схемата за ПРП?

2) Този ли ще бъде начинът, по който ще бъдат взети стратегически важните решения относно прилагането на останалите инструменти и схеми от новата ОСП в срок до 1 август 2014г.? Съществува ли възможност за осъществяване на информирано и реално обществено обсъждане относно вземането на националните решения във връзка с ОСП 2014-2020г.?

3) Помислено ли е вече върху условията и начина на прилагането на Схемата за ПРП? Не е резонно прилагането на подобен вид европейски инструменти за подкрепа да се разписва в последваща Заповед на МЗХ. Условията за прилагане на Схемата за ПРП трябва да са разписани най-малкото в наредба.

4) Предвижда ли се Схемата за ПРП да се прилага за целия нов програмен период до 2020г.?

5) Прилагането на Схемата за ПРП означава ли, че няма да бъде въведено намаление на директните плащания над 150 хил. €?