Седем компании от Пловдивска област с приходи над 250 млн. лв.
Икономическият годишник на Търговско-промишлената камара в Пловдив показва, че има ръст при лекарствата, ВЕИ сектора и търговията, и спад в производството на храни и в металургията
Седем компании от Пловдивска област са реализирали приходи от продажби в размер на над 250 милиона лева. Данните са от традиционния Годишник, който издава Търговско-промишлената камара на Пловдив, и са за 2012 г. В челната седмица са ЕНВ България Електроразпределение ЕАД, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, Инса ойл ООД, КЦМ АД, Либхер Хаусгерете Марица ЕООД, Макслогистик ЕООД и Табако трейд ООД.
Годишникът бе подготвен за печат тези дни и АгроПловдив пръв получи класацията на фирмите с най-високи обеми.
Икономическият каталог разделя 120 фирми от Пловдивска област в 10 групи. „Входът“ към класацията са годишни продажби от 20 млн. лв. нагоре. В най-челната позиция попадат компаниите с обороти от 250 млн. лв. нагоре. В нея винаги са на предни или най-предни позиции двете ЕВН, а също и КЦМ.
Годишникът на Пловдивска област се подготвя по данни на Териториалното статистическо бюро към НСИ в Пловдив и информацията в него е на база на годишните финансови отчети на дружествата. По тази причина той се публикува със закъснение, но за сметка на това остава в икономическата биография на областта като солиден и автентичен документ.
Потърсихме за коментар и обобщение на данните председателя на Управителния съвет на камарата в Пловдив Добрина Проданова.
Г-жо Проданова, какъв е вашият прочит на поредната годишна класация, този път за 2012 г.? Най-напред, ръст или снижение отбелязва ТПК – Пловдив спрямо данните за предходната година?
Определено изчисляваме, че 2012-а е с по-високи обеми на продажби спрямо предходната година, като данните са в рамките на лидерските 120 компании, които участват в Годишника. Ръстът е 10% и той се равнява на 1.650 млрд. лв. повече. На пръв поглед цифрите са радващи, но зад тях стоят много тревожни явления.
Защо? Какви са тревогите?
Първо искам да отбележа, че е наистина радостно, че в групата от фирми, чиито годишни обороти надхвърлят 250 милиона лева, вече имаме седем. През 2011 г. те бяха четири. В същото време обаче
новите компании, които застават начело, са в сферата на производството на горива и търговията на тютюневи изделия.
А това са стоки с повишени заради акцизите цени.По-голяма част от този ръст от 10% се дължи именно на тях. Истинското пазарно оживление обаче настъпва, когато повече малки фирми бележат по-добри финансови резултати. А това почти не се случва през 2012 г..
Друго тревожно явление е, че тези компании, извън групата на най-големите, които все пак са постигнали увеличение на приходите, са в сферата на продажбата на лекарства и на предлагане на болнични услуги. Специално ще отбележа в тази група УМБАЛ „Свети Георги“ и „Чайкафарма“.Как да се радваме на техните темпове, след като те са в резултат на влошаващото се здраве на населението и увеличените цени на лекарствата! Отбелязах само две фирми в този бизнес сектор, но ръст има и при останалите, заети с тези дейности.
Има ли дружества, които са отпаднали от предишния Годишник?
Осем са отпаднали, нови осем са влезли в списъка.
Неприсъстващите тази година са Калцит – Асеновград, Захарен комбинат Пловдив, Або-Гранити
и други. Някои значими компании от традиционно присъстващите са с намалено число на годишните обороти. Това са Монти – Стамболийски, Дунапак Родина, Брезово и Хелиос металург. Можем да обобщим, че фирмите, заети в производството на храни и в търговията със строителни материали, не са се чувствали добре през тази година.
А в кои сектори забелязвате ръст в оборотите?
Фирмите, които произвеждат електричество и тези, които произвеждат апарати за електроразпределение, и въобще електросъоръжения, са отишли напред в бизнеса. Проблемът е, че това не носи изгода на населението, а затруднява личните бюджети. Защото точно тук е целият ВЕИ сектор. По-добри обеми имат и фирми, които търгуват с напитки – алкохолни, безалкохолни и пиво.
Какво е вашето обобщение?
Когато отчетем ръстове при машиностроенето и при хранителната индустрия, тогава можем да говорим за истинско оживление на икономиката и за подобряване на социалния статус на населението. За съжаление липсват статистически данни, които изчистят намесата на инфлацията и повишението на цените, за да имаме по-реална картина. Лекият ръст, който наблюдаваме се дължи на пазарната конюнктура и на несоциалнотото законодателство.
А имаме ли нови регистрирани фирми?
Да, те са около 500 и това е радващо. Показва, че българинът не се уморява да търси своята ниша и реализация. Но оживлението, което се забелязва на запад, не е характерно все още за нас.