Филмът „Гранде професоре“ за Георги Сенгалевич разплака публиката

„Ще продължавам да пея до последния си честен миг“, е казал човекът с голямо сърце и брилянтен ум на юбилея си

Днес, година и два месеца след смъртта на проф. Георги Сенгалевич, бе излъчен филм спомен за него, в който има автентични откъси с големия учен от деня на 80-годишния му юбилей. Филмът е със сполучливото заглавие „Гранде професоре“ и е направен вълнуващо от режисьора продуцент Милен Топалов. След края на прожекцията приятелите на проф. Сенгалевич тайно избърсаха сълзите си. Почетни гости бяха съпругата на професора Мария Сенгалевич и внукът му Георги. Инициатор и спонсор на филма е проф. Димитър Димитров, ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, където проф. Сенгалевич преподаваше за последно.

„Гранде професоре“ започва с разказ на Георги Сенгалевич младши, който припомня за полския аристократичен род Сенгалевич. „Той изпитваше заразяваща радост от работата си“, припомня си проф. Димитров, учудвайки се на енергията на възрастния човек.

Преподавателите, които говорят за Гранде професоре често се повтарят в едно: Професор Сенгалевич беше голям оратор, приковаваше вниманието на студентите си още с влизането си в залата. Той никога не проверяваше колко студента присъстват, защото … как да проверява, когато има и правостоящи?

Проф. Сенгалевич просто грабваше вниманието от първата минута и не го изпускаше до последната. Често лекциите му завършваха с ръкопляскания – нещо, с което могат да се похвалят един на сто преподаватели. Когато усещаше, че студентите се разсейват, разказваше виц, и всички отново попадаха в периметъра на огромното му обаяние – чисто човешко и в същото време и с учебен ефект.

Гранде професоре обичаше да помага на земеделските производители, правеше го от сърце. Те му разказваха за заболелите растения, а той не се щадеше – ходеше на място и даваше рецепти. Дори и в годините си на старост, Сенгалевич кръстосваше страната, помагаше, съветваше, измисляше комбинации от препарати, действаше, не спираше.

„Умът му беше брилянтен, паметта енциклопедична, а сърцето младо“, говори Радослава за баща си.

Проф. Георги Сенгалевич е роден на 1 юни 1931 г., почина през декември 2012 г. Той е завършил Селскостопанската академия през 1954 г., а по-късно е започнал в днешния Аграрен университет като асистент, след което и защитил последователно степените доктор, доцент, професор. Два пъти е получавал титлата Доктор хонорис кауза. През 1991-1995 г. е заместник-ректор в АУ, а по-късно става преподавател във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.

Автор е на 99 научни труда, 5 ръководства, 3 учебника, 5 патента, 2 агроизобретения. Преди 10 ноември преподаваше ОЗННС (Организация и защита на населението и народното стопанство), след това навлезе в сферата на агроекологията. Носител е на орден „Кирил и Методий“ и на почетната значка на Пловдив.

Във филма е и речта на професора, която той държи на юбилея си. Разказва виц – много образно и много смешно. И изведнъж казва: „Питат ме докога ще преподавам. Ще отговоря като в припева на голямата певица Йорданка Христова: „Ще продължавам да пея до последния си честен миг.“

В края на документалния филм ректорът Димитър Димитров се обръща към възпитаниците на Гранде професоре. „Вашите учители, дори и да ги няма вече на този свят, работят за вашия авторитет“, казва той. И обещава на студентите, че винаги когато казват, че са били ученици на проф. Сенгалевич, уважението към тях ще порасне.

И понеже преживе проф. Сенгалевич е обичал да слуша и да пее руски романси и цигански песни, „Гранде професоре“ завърши в „Ваше благородие“ на Булат Окуджава.

Филмът ще бъде излъчен в събота, 8 март, от 20:35 по тв Европа с повторение в неделя.