Площадите изкрещяха: Мразя да съм беден!

Бойко Борисов между чука и наковалнята. Уволнението на Юлиана Иванова не стига.

Бойко Борисов сбърка в анализа на ситуацията. Направи фаталната грешка да подцени протестите за електричеството. Поне 100 журналисти в страната задаваха един и същ въпрос в продължение на 10 дни: Сметките за ток ли са високи или хората са бедни? И повечето отговори на експертите бяха: бедността е основният проблем.

Във философията има две сходни понятия – повод и причина. Е, в този бунт поводът бяха цените на електричеството, а оттам и гневът срещу монополните ЕРП-а. А причината беше бедността. Впрочем, не само тя.

Покрай взирането в основния враг – ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-Про, наяве излязоха много дразнители. Приватизационните договори с ЕРП се оказаха сред най-дълбоките тайни в държавата. А в тях са записани куп условия, които създават днешните ни главоболия. Например – процентът на печалбата, на признатите разходи и други. Никой от ДКЕВР не обясни досега, че цената, по която плащаме електричеството е максималната. Тоест, държавният регулатор не позволява на ЕРП да минават над нея, но пък те могат да падат надолу. Само че никое от трите не го прави, защото ще е лудо да го направи при положение, че няма пазар. А защо няма пазар, е следващият резонен въпрос, при положение, че от 2007 г. той е либерализиран. Ами защото пазарът не е просто да вдигнеш бариерата, а да създадеш и правила за него. Правила, които да го стимулират. А такива няма.

Не зная дали защото правителството се уплаши от виковете за национализация, или по други причини, но е факт, че то се втурна да защитава ЕРП-та. Усетихте ли това? ГЕРБ поддържа фино монополите, криейки се зад експерти и зад ДКЕВР. А това е изнервящо. Или може би, защитавайки ЕРП-та, правителството защитаваше собствената си безотговорност при формирането на цените на тока? Или пък корупцията в средите на енергийния регулатор.

Но с това правителството изведнъж се озова между чука и наковалнята. Дилемата беше – ЕРП-та ли са криви или ние сме кривогледи от бедност? Защитавайки енергийните дружества, ГЕРБ без да го иска и търси, насочи народа към корена на бедата – бедността. В петък вечерта една обикновена жена от Благоевград, каза нещо много просто и истинско по националната телевизия: „Лошо за властта е, когато недоволният изведнъж разбере, че няма какво да губи. Тогава той тръгва към площада, абсолютно решен да промени всичко.” Тя беше интелигентна и безработна, и при това симпатична. И който чу  думите й, ги разбра и запомни.

Бедността  – това беше днешната дума на протеста в страната. Алибито, което Бойко Борисов изграждаше от години – световната криза, вече не е актуално. Не ме интересува света, аз сега живея и се трудя, и спазвам законите, и се опитвам да оцелея, и искам да не ми побеляват косите от елементарната сметка, че като платя тока, няма да имам за хляб. Това или нещо подобно искаха да кажат днес хората.

А Бойко Борисов отговори като уволни шефката на ДКЕВР Юлиана Иванова. О, свещена простота!

Сигурно утре ще има и уволнени полицаи заради сблъсъка в столицата.

Противното в цялата тази история е, че Сергей Станишев протрива ръце от задоволство. Политиците не са хора, те са лицемерни хищници. Но само вижте скръбната физиономия на Станишев, ако камерите го уловят да коментира протестите. Волен Сидеров пък ще е гневен, според характера си. Иван Костов ще е убийствено точен като змия, която захапва вената в открития глезен на човека. Лютви Местан ще се произнесе като несимпатичен интелигент, който знае, че две и две е три. Това са те – нашите политици. Отварям си всички сетива, за да намеря някой, на когото да повярвам. Но не откривам никого.

Така че въпросът днес, и вчера и онзи ден продължава да е все същия: Ще емигрираме или ще се борим?