10 март: Започва парична реформа в България

На 10 март 1947 г. започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г., с което се одобрява специална наредба на БНБ. Тази парична реформа се осъществява между 10 и 16 март 1947 г.

От обращение излизат всички емисии до 1943 г., включително купюри по 200, 250, 500, 1000, 5000 лева, всички държавни съкровищни бонове с 3-процентова лихва от всички емисии и купюри. В обращение остават банкноти в купюри от 20, 50 и 100 лева и всички намиращи се в обращение монети. От 10 март 1947 г. се пускат в обращение банкноти с емисия същата година, като купюрите са от 200, 250, 500, 1000, 5000 лева.

Извадените от обращение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Според наредбата срещу представени банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2000 лева. Сумите до 200 лева се обменят в налични пари в съотношение 1:1, а останалите минавали по блокирана сметка.

Частните предприятия имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно.

Месец по-късно е приет Закон за еднократен данък върху имуществата, което води до рязко намаление на количеството пари в обращение – от 76 млрд. лева в началото на реформата до 25 млрд. лева в края на март. Същевременно от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират разходите й. Имали са сила на платежно средство.

Обмяната на старите банкноти за нови се е извършвала в съотношение 1 към 1. Лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева.

Деноминация във финансите означава преименуване на паричните знаци, придружено с намаляване на номиналната им стойност или заменяне на старите парични знаци с уедрени нови за опростяване на разчетните сметки.

Най-честата причина за необходимостта от въвеждането на тази мярка от държавата е инфлация (или хиперинфлация), придружена от рязко спадане на курса на книжните пари, или при присъединяването на държава към валутен съюз. Например, такава деноминация претърпяват при присъединяването си към Еврозоната Белгия, Люксембург, Германия и Ирландия през 2002 година, и Словения през 2006 година.
Деноминации в България

Деноминации в България са правени няколко пъти: през 1947, 1952, 1962 и 1999 година.
С обмяната през 1947 г. се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. Срещу старите банкноти и бонове физическите лица могат да получат най-много до 2 000 лв. в нови банкноти, което определя подчертано конфискационния характер на този акт.

На 10 май 1952 г. е въведена най-мащабната и скоростна парична реформа в България. Обмяната се извършва между 12 и 15 май. Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лев = 1 рубла, а коефициентът на деноминация е 100:4. На 28 юли същата година е открит Българският монетен двор. С това сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната.

Трета обмяна на парите е въведена на 1 януари 1962 година. Съотношението е 10:1.
На 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обращение нови банкноти и монети: банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а монетите – с 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Всички банкноти и монети от старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до края на 1999 г, а след 1 януари 2000 г. като платежно средство остава само новият лев.