21 март: В имението си край Крайова е убит доктор Петър Берон

Роден през 1800 година в Котел, Петър Берон учи в българско и гръцко училище в града. Продължава образованието си в Букурещ, а живее известно време и в Брашов. Медицина изучава в Хайделберг и Мюнхен и след защитата на доктората си през 1831 година се завръща в Румъния.

Финансово независим и обезпечен, след 1839 година се отдава на научни занимания в областта на философията, астрономията, физиката, математиката и химията. Написва близо 20 научни труда, като най-популярен в страната е „Рибният буквар“, издаден през 1824 година с помощта на Антон Йованович. Тази му творба прави истинска революция в книжовния ни език и в школското обучение. Тя е първата книга, застъпваща решително живата реч и модерната методика на преподаването на необходимите знания.

Въпреки благородните си дела обаче той намира смъртта си чрез позорно убийство, предизвикано от борба за богатото му наследство от 400 000 франка.

Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати. Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование.

Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния (две мушии с гори, лозя и ливади), както и къщата в Крайова, следното: „От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.“ Това го пише човек, живеещ изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.

Именно загрижеността на Берон за точното изпълнение на завещанието му е причината и за неговата мъчителна и жестока смърт на 21 март 1871 година. Той остава неженен и без наследници. Затова решава да прехвърли имението си „Скорила“ на името на котленеца Теохар Папазоглу срещу задължението от негова страна да изпраща годишно хиляда австрийски жълтици за издръжката на българските училища.

След като Папазоглу не устоява на задължението си, Берон се появява в Крайова и завежда дело срещу него. Пред Васил Стоянов, деловодител на Българското книжовно дружество, той заявява с болка през пролетта на 1870 година: „Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми!“

Две седмици преди старта на делото, на 26 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица „Личеулуй“ №1. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Вината на Папазоглу обаче не е докрай доказана.
Истина е, че Берон е разколебан в доверието си към него и анулира завещанието си от 1867-а , в което му дава значителни пълномощия.

Затова и съставя ново завещание две години по-късно, в което отбелязва подозрителното поведение на Папазоглу и двамата му племенници, които искат „да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено „Скорила“, с цел да го обсебят, както ще се види от делата, които съм разпоредил да им се заведат за неговото обратно изискване“.

Това принуждава Петър Берон да заведе дело срещу Папазоглу, но 14 дни преди гледането му той е убит. Интересното е, че на първа инстанция с хитрост Папазоглу печели, но, след като в края на краищата губи, се съгласява и подписва всички документи по прехвърлянето на „Скорила“.

Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 година възлиза на близо 400 000 франка. От нея е въздигната одринската гимназия „Д-р Петър Берон“, която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родният град на дарителя.