Защо инвестициите в земеделска земя са с най-сигурни печалби

 У нас нивите поскъпват с 19% годишно през последните 10 г., в САЩ ръстът е 128%

(Текстът е от сайта Инвестор, заглавието и оформлението е на АгроПловдив)

От кабинета си на Broad Street в Долен Манхатън Джеф Нотаро наблюдава развитието на портфейла си. Фондът на Нотаро – Black Sea Agriculture, инвестира главно в земеделска земя по Северното Черноморие на България, като в последствие отдава нивите на фермери.

Фондът се възползва от един растящ пазар, пише CNBC.

От 2004 г. насам цената на българската земеделска земя расте средно с по 19 на сто на година

и въпреки това все още е доста по-евтина в сравнение със САЩ. Същевременно и доходността е по-висока.

Ръстът на цените на земеделската земя в България се подхранва и от бума в цените на селскостопанските стоки в глобален мащаб, посочва изданието.

„Повече хора трябва да се занимават със земеделие, защото в противен случай няма да има достатъчно храна“, коментира инвеститорът Джим Роджърс.

Джим Роджърс и Джеф Нотаро принадлежат към все по-активната общност от инвеститори в земеделски земи, които се възползват от нарастващите нужди от храни. „Аз съм все още оптимист за бъдещето на селското стопанство в световен мащаб“, коментира Роджърс.

Световното население се очаква да нарасне до малко повече от 9 милиарда души до 2050 г. от 7 млрд. души в момента. Организацията по прехрана и земеделие към ООН прогнозира, че

обработваемата земя на глава от населението ще намалее постепенно през следващите няколко десетилетия от 0,218 ха днес към 0,181 ха през 2050 г.

Що се отнася до търсенето, по-голямата част от ръста на населението и потреблението на храна ще се случи в развиващия се свят. Тъй като нивата на доходите нарастват в развиващите се страни, потребителите там консумират повече месо. Животновъдството на свой ред консумира огромни количества зърно и вода, което пък стимулира земеделските производители да отглеждат повече зърнени култури и да увеличават засетите площи.

Покачващото се търсене на биогорива е друг важен фактор, който се отразява на пазара на земя. В САЩ например на производството на етанол се падат 23 процента от общото използване на царевицата, според Асоциацията за горива от възобновяеми източници.

Средните цени на царевица в САЩ са се утроили между 2005 г. и 2012 г. – от 2 долара на бушел през 2005-2006 г. до 6,22 долара през 2011-2012 г.

(Един бушел се равнява на 27.2 кг. – бел. ред.) Ценовият скок се дължи на комбинация от фактори – нарастващото търсене на етанол, наводненията и сушата, високите цени на суровините (като гориво и торове), нарастващото търсене на месо, както и възходящото движение на стоковите пазари.

Повишаването на цените на селскостопанските стоки доведе до 128% ръст на цените на земеделските земи в Средния Запад в САЩ през последните 10 години – от 1 270 щатски долара на акър (Един акър е малко над 4 дка – бел. ред.) през 2003 г. до 2 900 през 2013 г., според данни на USDA.

Що се отнася до предлагането, добивите започват да се стабилизират след драматичния ръст през последните няколко десетилетия. Днес

40% от засетите с пшеница ниви не променят добивите или дават значително по-слаба реколта,

според Nature Communications 2012.

Наскоро местните учени в Китай например предупредиха, че заради високите нива на смог се блокира естествената светлина, което пречи на фотосинтезата на растенията и създават условия, близки до т. нар. „ядрена зима“.

„Свидетели сме на заплахи за земята в световен мащаб“, коментира Реза Вишкаи от Insight Investment Management в Лондон. „Добивите може да се увеличат, като се увеличат площите обработваема земя. Много от земите обаче се намират на места като Африка и Бразилия например, а тези площи изискват огромни инвестиции, за да носят печалба“,  допълва той.

Собствениците на земеделски земи се възползват от всички тези тенденции, което обяснява

защо толкова много селскостопански инвеститори са оптимисти за пазара.

През следващите две години Джеф Нотаро например се надява да да увеличи размера на своя Black Sea Agriculture fund от 1,5 млн. долара до 10 млн. долара. Това означава, че той ще контролира около 5 хил. акра земеделска земя в зависимост от това накъде вървят цените.

Както и в много други развиващи се пазари на земя, в България инвестицията е своеборазна игра на консолидация. През 90-те години земите са възстановени на техните собственици, като в много случаи наследствените парцели са под 10-15 дка – твърде малки, за да могат земеделците да правят икономии от мащаба.

„Малките стопанства като цяло, са подценени. Местните фермери обработват малки площи с малко техника и лоша инфраструктура.

Черноморското крайбрежие разполага с едни от най-плодородните почви в света, но се произвежда значително под потенциала им,

коментира Нотаро.

През последните две години фондът му е придобил 346 акра земеделска земя, върху която се отглежда предимно пшеница. Нотаро отбелязва, че тъй като в страната ни предлагането на окрупнени парцели е слабо, фермерите са готови да платят повече, за да придобият такива.

Същевременно България е член на Европейския съюз, със сравнително стабилна икономика и политическа система, което предполага, че рисковете за инвеститорите са по-малки, отколкото в развиващите се пазари „на ръба“.

Досега пазарът на земеделски земи в глобален мащаб е доминиран от институционални инвеститори. Някои от най-атрактивните пазари предлагат разумни цени и политическа стабилност, като сред тях се нареждат Австралия, България, Чили, Нова Зеландия и Уругвай, посочва изданието.