29 март: Южният полюс – смъртоносната мечта на Робърт Скот

Британският капитан достига най-студената точка на планетата пет седмици след норвежеца Амундсен и загива заедно с петимата си спътници на 11 мили от спасението

На 29 март 1912 г. напълно изтощен, измръзнал и болен от скорбут, умира Робърт Скот. Смъртта го среща на мъчителния път от Южния полюс към планинския спасителен склад. Петима от английската експедиция, водена от Скот, достигат Южния полюс на 17 януари, за да видят, че са закъснели. Че са втори след норвежеца Руал Амундсен. Състезанието е загубено. Разочарованието е „чудовищно“. Норвегия изпреварва британската корона с пет седмици. Усилията, мъките, съпътстващите болести – всичко се оказва безсмислено.

А Робърт Скот записва в дневника си: „Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път…“

Смазващото предчувствие за обратния път на капитан Робърт Скот – тогава 43-годишен мъж в разцвета на силите си, се оказва ясновидско. В групата са още Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс. Никой от тях не остава жив.

Разочаровани, петимата тръгват обратно от полюса, за който се знае, че е най-студеното място на планетата.. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва „Ще отида да се разходя“ и изчезва, като тялото му и досега не е намерено. Остават трима. Последният лагер на тримата се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912. „Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!…

Южният полюс се превръща в гибелен магнит за Робърт Скот още в началото на 20 век, когато блестящият капитан, който произхожда от богато семейство на пивовари, потегля към Антарктика. Това се случва през  1901 г. Експедицията се предвижва със специално оборудвания кораб „Дискавъри“ до нос Адер (71°17′ ю. ш. 170°06′ и. д.), проследява източния бряг на Земя Виктория и цялото протежение на Ледената бариера Рос.

В продължение на почти две години Скот, заедно с британски географи, извършват проучвателни маршрути. Така отбелязват на картата върхове, ледници, острови, плата, за които до момента никой не е подозирал. Ледове пленяват „Дискавъри“ и се налага британската империя да изпрати два кораба на помощ. Чрез взривове ледовете са разбити и експедицията се завръща у дома.

Странно, но нечовешките две години не възспират капитан Скот да се върне в най-усойното място на земята 7 години по-късно. Да стъпи на Южния полюс, но втори. Да поеме към спасението на планинския склад. И да умре на 11 мили от него.