31 март: България преминава от Юлианския към Григорианския календар

На 31 март 1916 г. в 24 часа България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.

Преминаването от Юлианския към Григорианския календар не става едновременно във всички държави.

Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт – Испания, Португалия и Полша – го приемат веднага. Други – като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат Григорианския календар през 18 век, а източно-православните — чак в началото на 20 век.

Юлианският календар с времето се отдалечава от Григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по „стар стил“ (или Юлиански календар), поправката за „нов стил“ е различен брой дни.

Разликите в двата календара са следните:
– За събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (юлианския, „стар стил“) и всички дати се запазват, без да се прави поправка.
– Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в григорианския календар (по „нов стил“).
– Датата 29 февруари не съществува в григорианския календар (по „нов стил“) през годините 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г.

Годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“, дори и да са били отбелязани по стар стил.

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. при промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).

И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, „поправения Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953.

Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници – Възкресение Христово и свързаните с него – се изчисляват според Юлианския календар, т. е. по стар стил.