Монсанто: контрол чрез глада

Калина Андролова, коментар за „Деконструкция“ по БНР

Един от най-великите умове на Германия, Гьоте, е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно: „Човек вижда толкова, колкото знае.” Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни, достатъчно е да се контролира информацията. Така, тънейки в невежество, много хора и цели народи са обречени на послушание.

Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали. Например, компанията „Монсанто” е практически корпорация от фашистки тип. „Монсанто” унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и освен това, защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочее. Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата, за да имат за посев. Така по естествен начин са се развивали по-добри култури.

През 80-те години обаче съдът разрешава на „Монсанто” да патентова формата на живот – генът. Особеност на генно-модифицираните култури е, че семената им не стават за посев за следващата година, ако искат да засеят, фермерите са длъжни отново да закупуват от „Монсанто”. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на „Монсанто”: „Много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище.” Не е ли гениално, от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури?!!!! Звучи като зловеща антиутопия. Безплодни растения, от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт.

Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия оганизъм. „Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства. През немалкия период на своята история „Монсанто” създава различни продукти, включително и пестицида Round Up, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Round Up.

Когато посипеш земеделската земя с Round Up това вещество унищожава всичко, освен генномодифицираната соя. През 1996, когато „Монсанто” започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка, съдържат патентования от „Монсанто” ген. Към 2012 повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на „Монсанто”, а в Канада органичния, естествения семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на „Монсанто”.

Веднъж появила се генно-модифицираната култура замърсява, така да се каже, всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генно-модифицирани. Където обаче се появи генът, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията. Компанията обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в „Монсанто” се занимава с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани.

Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите, които купуваме съдържат соя. А генно-модифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото на животните, които после ние доволно хапваме. Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами! Ако „Монсанто” реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е независима Канада?! Иначе много обичаме думичката диверсификация. Но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада. Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем „възможност за пълен контрол чрез глада”.

Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”.

Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генно-модифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС. Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света. Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко.