15-годишните българчета не са готови дори за леките препятствия в живота

На челните места са тийнейджърите от Сингапур, Корея, Япония и Китай

тийнейджър15-годишните българчета не са готови дори и за леките препятствия в живота. Това показва международното изследване PISA 2012 на тема „Оценяване на компетентността да се решават проблеми“, в което България е на 43-о място от 44. На нарочна пресконференция министър Анелия Клисарова каза, че става въпрос за доста тревожни данни.

Тестът е проведен в периода април – май 2012 година сред 2122 ученици на 15-годишна възраст от 186 училища в 44 държави, като България заема 43-то място, обясни министър Клисарова. Задачите са компютърно базирани, а всеки ученик има по 40 минути за тяхното решаване.

Родните ученици регистрират най-ниските си резултати по отношение на решаването на практически проблеми, сравнено с постиженията им по математика, четене и природни науки, които PISA също тества.

Задачите в теста са технологичени – например задача за автомат за билет и метро, и нетехнологични – примерно, трафик между населени места и преценка на най-краткия път.

Задачите биват също така от личен и обществен характер – ситуации с развален мобилен телефон или такива, които се отнасят за повече хора.

България има 402 точки при 500 средно за страните от Обединението за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Зад нас е само Колумбия с 399 точки, а челните позиции се заемат от Сингапур, Корея, Япония и Китай.

Очаквано, българските ученици попадат най-вече под първо и в първо равнище на резултатите, които организаторите на теста оформят. В последните пето и шесто равнище, където резултатите могат да се считат за отлични, попадат едва 1,6% от родните ученици. Под първо равнище са 33,3% от децата при средно за страните от ОИСР 8,2%.

България е сред страните, в които семейната и социално-икономическата среда на учениците има най-сериозно влияние върху резултатите, сочат още данните на PISA. Само в Унгария и Словакия средата има по-голямо влияние върху резултатите, обясниха от МОН.

Родните ученици имат нужда от житейски опит, защото явно не са подготвени да решават проблеми от ежедневието и да прилагат знанията, които трупат в училище, посочи Клисарова

Leave a Comment