БСК е против закупуването на земеделска земя с компенсаторни записи

Българската стопанска камара (БСК) е против закупуването на земеделска земя с компенсаторни записи. За предварително „изтичане” на вътрешна информация, предразполагащо към крупна пазарна злоупотреба, сигнализира Българската стопанска камара в писмо до институциите у нас и на сайта си.

Повод за сигнала е предложението за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесено в парламентарната Комисия по земеделието и храните. Законопроектът предвижда държавната земя да може да се купува на търгове, освен с поименни компенсационни бонове, вече и с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи.

Според БСК, подобна промяна създава предпоставки за търговия с вътрешна информация, което се счита за пазарна злоупотреба по смисъла на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

Различни видове финансови инструменти (поименни компенсационни бонове, компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи) се търгуват на БФБ-София АД. Техните котировки се изменят в годините доста динамично и често икономически необяснимо. Анализът показва, че резките промени в борсовата търговия на компенсаторни инструменти винаги са били функция на взети политически решения, твърдят от камарата.

Корупционната практика е сведена до лобистко въздействие за промяна на законови или подзаконови актове, създаващи възможност за спекулации и облагодетелстване на тесен кръг хора.

Очевидно е, че определени заинтересовани лица, иницииращи по корупционен и лобистки път нормативни промени или имайки предварителна информация за подобни промени, закупуват на ниски цени финансови инструменти, чиито котировки рязко нарастват след прокарване на нормативната промяна.

От тези спекулативни процедури и действия въпросните заинтересовани печелят най-малко по два начина: от разлики в цените на финансовите инструменти преди и след промяната на нормативната уредба и от това, че разполагат с финансови инструменти, достатъчни за покупката на държавна собственост, т.е. намират се в привилегировано положение спрямо други потенциални купувачи.

Браншовата организация дава и пример с подобно използване на компесаторките за корупционни сделки.

По време на правителството на Ренета Инджова, през 1994 г. с подзаконов акт беше разрешено закупуването на хотел „Витоша“ (сега „Зографски – частно акционерно дружество“ АД) и с финансови инструменти. До момента на подаване на офертите никой от конкурентите не разполагаше с информацията, че брейди облигациите ще бъдат признати като платежно средство в приватизационни сделки. По това време брейди облигациите се търгуваха по 50 на сто от номинала, което позволи хотелът да бъде закупен за 31.3 млн. USD, за които ефективно са платени около 17 млн. USD.